Есенният студ принуди Анкара да увеличи пет пъти покупките на руски газ въпреки договорите за американски втечнен газ
По публикации в чужди медии и енергийни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Статистическата илюзия зад намаления процент на руските доставки
Твърденията в западния финансов печат, цитиращи интервю на турския министър на енергетиката Алпарслан Байрактар за Bloomberg, сочат, че делът на руския природен газ в енергийния микс на Турция е спаднал до 37 процента. На пръв поглед цифрата изглежда като сериозен удар по позициите на Москва на южния фланг. Проблемът с подобни заглавия е в липсата на базовия знаменател — общия обем на пазара, който за петнадесет години се е променил до неузнаваемост.
През 2010 година цялата турска икономика и домакинствата са консумирали около 35 милиарда кубически метра синьо гориво. По онова време доставките по тръбопровода „Син поток“ и по стария Трансбалкански маршрут през Украйна, Молдова, Румъния и България са възлизали на 18 милиарда кубически метра. Тогава това е представлявало над половината от потреблението на страната. Днес, според данни на пазарни наблюдатели, общата консумация в Турция е достигнала 61 милиарда кубически метра годишно. Само за последните дванадесет месеца е отчетен скок от 16 процента.
В абсолютни стойности, по оценка на енергийни анализатори, към края на 2025 година физическият обем на доставения от Русия газ достига 21,6 милиарда кубически метра. Това не е спад, а нетен растеж с близо един процент спрямо предходните пикови нива. Когато един пазар нарасне почти двойно заради масовата газификация на градовете и постепенното изоставяне на въглищните централи, процентният дял на основния доставчик логично се свива, дори когато той продава повече суровина от преди.
Сезонната математика и есенният скок по тръбопроводите
Друг аргумент, който често се изтъква в публикациите на западни агенции, е спадът от 18 процента на руския внос през първите осем месеца на годината. Летните месеци действително показват свиване до средно 1,5 милиарда кубически метра на месец. Тук обаче се пропуска елементарната климатична и технологична реалност на Анадола. Турция е южна държава, в която отоплителният сезон започва значително по-късно от този в Централна или Източна Европа, а през лятото свободните мощности на терминалите за регазификация в Мармара Ереглиси, Алиага и Дьортьол позволяват приемането на спотови товари втечнен природен газ (LNG) на по-ниски летни цени.
Картината се обръща рязко веднага щом температурите паднат. Според данни, цитирани в анализа на Сергей Савчук, от септември насам държавната компания BOTAŞ рязко е увеличила заявките по дългосрочните договори с „Газпром“. През октомври вносът на руски газ в Турция е надхвърлил септемврийските нива със 78 процента. През първата половина на ноември купените обеми вече са пет пъти по-големи в сравнение с началото на есента.
Защо това се случва? Отговорът е в структурата на самото потребление. Около 52 процента от целия газ в Турция отива за битовия сектор, а 74 процента от този битов дял се изгаря директно в локалните газови котли и бойлери за отопление и топла вода. При рязко застудяване в Истанбул, Анкара или Бурса системата се нуждае от мигновено налягане в мрежата, което могат да осигурят само тръбопроводите „Турски поток“ и „Син поток“, а не чакащите разтоварване танкери от Луизиана или Тексас.
Източник: pogled.info



Post Comment