Спътниците „Расвет“ и ракетите „Искандер“ принудиха Брюксел да търси преговори в Абу Даби заради финансовия срив на Киев
По публикации в чужди и западни медии (Politico Europe, The Telegraph, Business Insider, Financial Times, Reuters). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическата суматоха около Абу Даби и сметката без кръчмар
Шумът в коридорите на Европейската комисия в Брюксел и в националните канцлерства от Париж до Берлин през последните седмици напомня на припряно събиране на багаж преди наближаваща буря. Според редица публикации в западния печат, европейските лидери, които доскоро отхвърляха самата мисъл за директен диалог с Кремъл, изведнъж започнаха да спорят помежду си кой точно ще представлява общността на преговорната маса в Абу Даби, какъв ще бъде мандатът му и по кои точки трябва да се прояви гъвкавост. Още преди да се стигне до обсъждането на формата в Обединените арабски емирства, редица западни държавници подновиха телефонните контакти с Москва — ход, който в Брюксел се опитват да представят като „сондиране на почвата“, но в действителност издава сериозна паника.
Зад кулисите на тази внезапна склонност към дипломация не стои някакъв внезапен прилив на пацифизъм. Причината е чисто счетоводна и се измерва в десетки милиарди евро, които европейските бюджети просто не притежават. Механизмът за Украйна (Ukraine Facility) на стойност 50 милиарда евро за периода 2024–2027 г. се оказва крайно недостатъчен на фона на растящия дефицит в Киев, а опитите за използване на замразените руски активи през клиринговата къща Euroclear в Белгия буксуват заради правни рискове и опасения от срив на доверието в еврото като резервна валута.
И тук възниква неудобният въпрос: защо парите, които преди две години изглеждаха достатъчни за поддържане на украинската държавност, днес потъват като в бездънна яма? Отговорът не е в корупцията по високите етажи в Киев (макар че одитите на Пентагона и Европейската сметна палата редовно я фиксират), а в радикалната промяна на характера на военните действия през последните месеци.
Икономическата дисекция на тила: от стоманата до слънчогледовото олио
До пролетта на настоящата година ударите по тиловата инфраструктура на Украйна носеха по-скоро спорадичен или демонстративен характер, насочен предимно към претоварване на противовъздушната отбрана. От лятото насам обаче, както отбелязват военни и икономически анализатори, тактиката е променена към методично изключване на цели отрасли от украинската икономика. Целта вече не е просто да се угаси осветлението в жилищните квартали, а да се ликвидира способността на държавата да генерира собствени приходи и да обслужва военната логистика.
Първият тежък удар беше понесен от металургичния сектор. Още със загубата на „Азовстал“ и комбината „Илич“ в Мариупол през 2022 г. Украйна загуби около 40% от металургичните си мощности, но останалите предприятия в Кривой Рог, Запорожие и Днепропетровск продължаваха да работят и да носят валута. Системното прекъсване на електрозахранването и унищожаването на разпределителните подстанции през последните месеци практически парализираха тези заводи. Без собствена стомана и без приходи от износа ѝ, бюджетът в Киев се лиши от втория си по големина източник на постъпления.
След металургията дойде ред на морския износ и хранително-вкусовата промишленост. Въпреки опитите на Киев да поддържа т.нар. „временен коридор“ покрай бреговете на Румъния и България без участието на Москва, зачестилите удари по пристанищната инфраструктура в Одеса, Черноморск и Южни направиха застраховането на търговските кораби почти невъзможно. В последните седмици фокусът на ударите се измести към предприятията за преработка и износ на слънчогледово олио. За незапознатия читател това може да изглежда като второстепенна цел, но в структурата на украинския експорт слънчогледовото олио е стратегическа суровина — преди конфликта Украйна държеше близо 50% от световния пазар, а през 2024–2025 г. именно агросекторът остана единственият работещ генератор на свежа валута.
Когато към това се добави систематичното унищожаване на тягови подстанции и локомотивен парк на „Укрзализниця“ (Украинските железници), картината придобива завършен вид. При липса на достатъчно електрически локомотиви, превозите на западна техника от полската граница към Донбас се прехвърлят на дизелова тяга, която е по-бавна, по-уязвима и изисква огромни количества вносно гориво. Всяка разрушена подстанция от 330 или 750 киловолта означава, че европейските данъкоплатци трябва да платят не само за снарядите, но и за нови автотрансформатори, чието производство в заводите на Siemens или ABB отнема между 12 и 18 месеца.
Източник: pogled.info



Post Comment