САЩ натискат за сделка преди срещата на Г-20, но Москва иска изтегляне на НАТО до границите от 1997 година
По публикации в западни и специализирани медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Възелът в Абу Даби и сметките без кръчмар преди срещата на Г-20
Мирният договор е просто лист хартия с мастило, ако зад него не стои механизъм за принуда, който прави нарушаването му икономически или военно самоубийствено. В същото време всяко струпване на войски, предназначено да гарантира този мир, автоматично се разчита от отсрещната страна като подготовка за следващата офанзива. Европа се върти в този омагьосан кръг вече повече от столетие — от Версайската система, през Мюнхенското споразумение от 1938 г., та до Минските протоколи, които се оказаха просто време за прегрупиране и превъоръжаване на терен.
Днес, в средата на ноември, дипломатическият маратон навлезе в нова, още по-объркана фаза. По данни на американското издание Axios, по време на контактите си с Москва Белият дом е предложил на руското ръководство да изготви проект за ново споразумение за европейска сигурност. Идеята на Вашингтон е този документ да върви в пакет с условията за прекратяване на бойните действия в Украйна. Американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, които проведоха разговори с Владимир Путин на 12 ноември в руската столица, очевидно действат под натиска на кратки срокове. Администрацията в САЩ бърза да затвори украинското досие преди декемврийската среща на върха на Г-20, на която Вашингтон е домакин.
Само два дни преди визитата в Москва — на 10 ноември — в Абу Даби се проведоха първите от девет месеца насам преки руско-украински контакти с американско посредничество. В емирството присъстваха и европейски представители, но според наличната информация руската делегация категорично е отказала да седне на една маса с тях. От Москва Уиткоф и Кушнер отлетяха директно при Володимир Зеленски, който очаквано подкрепи идеята за разширяване на преговорния формат с включване на Брюксел. Кремъл обаче все още не е дал зелена светлина за подобен четиристранен модел. Защо да легитимираш като посредник страна, която финансира и въоръжава противника ти?
Математиката на несъвместимите интереси
Основният дефект на настоящите сондажи е елементарен: четирите страни в уравнението преследват взаимно изключващи се цели. Тук не става дума за разминаване в детайлите или за спор около някой граничен район по река Днепър. Става дума за сблъсък на базови концепции за оцеляване и влияние.
Вашингтон иска „умна“ политическа сделка — такава, която да позволи на американския президент да обяви край на кръвопролитието пред световните лидери на Г-20, но без САЩ да поемат дългосрочни гаранции за сигурност и без американският данъкоплатец да продължава да плаща сметката за украинския бюджет. Белият дом се опитва да прехвърли тежестта върху европейците, като същевременно иска от Москва да напише текст, който да успокои съюзниците от НАТО, че руски танкове няма да тръгнат на запад.
Москва обаче преговаря от позиция на методично настъпление на фронта, където руските подразделения бавно, но ежедневно превземат укрепени пунктове в Донбас. От гледна точка на Кремъл, призивите за незабавно прекратяване на огъня преди постигането на цялостно споразумение са чиста проба военна хитрост — опит да се даде глътка въздух на изтощената украинска армия, да се попълнят складовете със снаряди и да се изградят нови отбранителни линии. Затова позицията на руското ръководство остава твърда: преговорите за новата архитектура на сигурност трябва да се водят под звуците на артилерийската канонада, а не по време на замразен конфликт.
Източник: pogled.info



Post Comment