Благодарете на Украйна за цените: Ударите по руските рафинерии разтърсват пазара на горива

Дизелът, Украйна и НАТО: натрупват ли се предпоставки за по-голям военен сблъсък

Украинските удари по руски петролни рафинерии, проблемите с доставките на дизел и засиленото военно присъствие на НАТО по източния фланг на Европа отново поставят въпроса докъде може да стигне ескалацията около войната в Украйна.

В центъра на един от анализите по темата е американският автор Брандън Смит, който свързва напрежението на енергийния пазар с военните приготовления в Европа и допуска сценарий, при който сегашната конфронтация може да прерасне в много по-мащабен конфликт. Самият извод за преднамерено тласкане към световна война остава негова интерпретация, а не установен факт.

Особено внимание се отделя на руския износ на дизелово гориво. Русия остава един от големите участници на международния пазар, а украинските удари по рафинерии през последните месеци нанесоха сериозни щети на производствения капацитет. Международната агенция по енергетика отчита значителен спад на производството и сериозно ограничаване на износа. Според данните, цитирани в публикацията, производството на дизел е намаляло с близо 30 процента спрямо предходната година.

Това има значение далеч извън Русия и Украйна. Когато големи количества гориво изчезнат от пазара, държавите, които традиционно ги купуват, започват да търсят алтернативни доставчици. Така конкуренцията за останалите количества се увеличава, което създава допълнителен натиск върху цените.

Ситуацията се усложнява и от проблемите около Персийския залив. Въпреки частичното възстановяване на корабния трафик през Ормузкия проток, международните данни показват, че търговията все още не се е върнала към обичайните си равнища. Нетният износ на дизел и газьол от страните в региона през август е бил значително под предвоенните нива.

Европа е особено чувствителна към подобни сътресения. През август приблизително половината от вноса на дизел в Европейския съюз е дошъл от Съединените щати. Това означава, че евентуално ограничаване на американския износ би могло да засили напрежението на европейския пазар. Към края на септември обаче няма потвърдено решение на Вашингтон за подобна мярка, а Европейската комисия не отчита конкретен недостиг на дизел в ЕС.

Паралелно с енергийния натиск продължават украинските атаки срещу руска петролна инфраструктура. Те имат ясна военна логика: намаляването на капацитета за производство и преработка на горива затруднява снабдяването на руската армия и същевременно влияе върху приходите на Москва.

Според данни, цитирани в анализа, през първите осем месеца на 2026 г. руска рафинерия е била поразявана средно веднъж на три дни. Кампанията срещу петролни обекти се е засилила значително през последната година и половина.

На този фон страните от НАТО увеличават отбранителната си готовност по източните граници на алианса. Полша изгражда укрепления по програмата „Източен щит“, Германия развива постоянна бригада в Литва, а НАТО поддържа многонационални бойни групи в държави от Балтийския регион, Финландия и Югоизточна Европа. Алиансът определя тези действия като отбранителни и насочени към възпиране на евентуална агресия.

Германската бригада в Литва трябва постепенно да достигне приблизително 5000 военнослужещи и цивилен персонал и да бъде напълно готова през 2027 г. НАТО в момента поддържа девет многонационални бойни групи по източния си фланг.

Подготовката не се ограничава само до армията. В редица европейски държави се разработват планове за защита на критична инфраструктура, болничен капацитет, евакуация на населението и запаси за извънредни ситуации.

Именно съчетаването на тези процеси кара някои анализатори да говорят за опасен период за Европа: от една страна са икономическите и енергийните последици от войната, а от друга – все по-видимата военна подготовка на държавите от НАТО.

Брандън Смит стига значително по-далеч и предполага, че политически сили в Европа биха могли да използват голям международен конфликт като средство за запазване на властта и ограничаване на вътрешнополитическата опозиция. Подобни твърдения обаче не са подкрепени с доказателства и трябва да бъдат разглеждани като политическа теза на автора, а не като установен сценарий.

Реалният риск в момента произтича преди всичко от натрупването на няколко едновременно развиващи се кризи: войната в Украйна, атаките срещу енергийна инфраструктура, напрежението около доставките на горива и разширяването на военното присъствие в Източна Европа.

Колкото повече военни сили, инфраструктура и държави участват пряко или косвено в подобна конфронтация, толкова по-голяма става опасността отделен инцидент, грешна преценка или неконтролирана ескалация да предизвикат последствия, които първоначално никоя от страните не е планирала.