Борис Христов: Аз винаги мисля за отечеството, никога не съм му изневерявал

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Борис Христов е роден в Пловдив на 18 май 1914 г. Произхожда от големия род Гоговци в село Мегленско, под връх Каймакчалан, Македония.

Баща му е преселник от Битоля, деец на ВМРО, редактор на вестници, свързани с македонските дружества, събирач и изпълнител на български народни песни от Македония, които е записал в Българското радио и за БАН.

Не минава вечер без да запеят всички край трапезата. Дядото на Борис е избран за псалт в църквата, край която спират и християни, и друговерци да послушат песента му.

Баща му Кирил работи като учител. И непрекъснато пее – с учениците си, пее и в църквата „Св. Неделя”.

Борис расте в атмосфера на революционен дух, черковнославянски песнопения и български народни песни. Чести гости в дома им са Гоце Делчев и членовете на македонската организация, към която принадлежи баща му.

По-късно семейството се премества в София, а бащата става главен редактор на списанието на македонската емиграция в България „Илюстрация Илинден”.

Още като ученик Борис Христов проявява музикална памет и лесно, по слух възпроизвежда мелодията от гледания филм с цигулката си.

През 1933 г. Борис постъпва в софийския народен хор „Гусла“, където приемът е с конкурс и е толкова тежък, колкото в операта. Тогавашният диригент на хор „Гусла” – проф. Асен Димитров, го увещава, че трябва да се отдаде на пеене и да продължи да учи.

По настояване на родителите си обаче записва право в Софийския университет, също като брат си Николай. Предстои му дипломиране през 1938 г., но върху масата с червена покривка в стаята му се трупат ноти, не правни книги.

През 1940 г. Борис Христов става солист на хор „Гусла”.

Изпява първото си соло в зала „България” пред дипломати и държавници, присъства също и германският посланик Бекерле.

На 19 януари 1942 г., Богоявление, хорът с диригент Ангел Попконстантинов участва в традиционната служба пред дворцовия параклис. Борис изпълнява народна песен за хан Крум, а Борис III и съпругата му са във възторг от брилянтния му глас. Царят проявява интерес – иска да го гледат на сцената в операта.

„Ваше Величество, не съм професионален певец. Аз съм съдия в началото на кариерата си” – отговаря младежът.

„Съдиите са важно нещо, но в България са достатъчно. А добрите певци са нещо много рядко. Ако искате да сте полезен на страната ни, трябва да се посветите на пеенето и да оставите съда”, коментира царят.

Седмица по-късно Борис Христов получава писмо от Министерството на просветата, в което пише, че му се отпуска стипендия за специализация в Италия.

Точно на рождения си ден – 18 май 1942 г., той се качва на влака за Милано. Изпраща го брат му Николай.

Пристига в Милано и започва да учи при известния италиански баритон Рикардо Страчари.

Прави оперния си дебют в ролята на Колин от операта „Бохеми” в Реджо ди Калабрия на 12 май 1946 г. А после покорява световните сцени – Ла Скала, Римската опера, Театро „Сан Карло” в Неапол, театрите в Парма, Болоня, Венеция, Генуа, Палермо, лондонската „Ковънт Гардън”, „Колон” в Буенос Айрес.

След смяната на политическия режим на 9 септември 1944 г. властта не разрешава на родителите му да го посетят в Италия. Самият Борис Христов не е допускан в родината си цели 25 години. Стипендиантът на цар Борис III, триумфиращ по световните сцени, никога не получава покана да пее пред българска публика.

Властта го пуска да се върне в родината едва през 1963 г., а истинското признание у нас идва чак през 80-те години, когато, благодарение на Людмила Живкова и на Георги Йорданов, Борис Христов така да се каже е реабилитиран и е удостоен със званието „народен артист”, лауреат на Димитровска награда и „почетен гражданин на София”.

Той дарява дома си на столичната улица „Цар Самуил” № 43 на българската държава. Къщата се превръща в музикален център за развитието на млади оперни певци. През 1986 г. заедно със съпругата си Франка дарява на България и вилата си в Рим, където е открита „Българска академия за изкуство и култура – Борис Христов”.

Умира в Рим на 28 юни 1993 г. Тленните му останки са пренесени за поклонение в „Св. Ал. Невски”. На поклонението се стичат хиляди хора. Погребан е в Централните софийски гробища.

„Аз винаги мисля за отечеството, никога не съм му изневерявал и съм се стремял да му бъда полезен със силите и таланта си.”

„Моето непрестанно учение и моята дългогодишна световна кариера в служба на културата са били и ще бъдат винаги в името на човечеството, на моя славянски род и в името на моята родна България, към която чувствам привързаността на син и гордостта за издигането на нейния престиж”.

„В операта жестът, поведението, присъствието служат, за да усилят гласа. Музиката трябва и да се вижда така, както се слуша. Много неща, които ни биха се забелязали, ако се разчита само на гласа, се налагат благодарение на театрални похвати.“

Материалът Борис Христов: Аз винаги мисля за отечеството, никога не съм му изневерявал е публикуван за пръв път на Животът е любов.