Браво! Държавата ще обложи свръхпечалбата на банките с 33%

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Правителството очаква допълнителен еднократен приход от 1.035 млрд. евро през 2027 г.
Когато беше служебен финансов министър Людмила Петкова отказа да въведе допълнително облагане на свръхпечалбата на банките.

Държавата ще обложи допълнително свръхпечалбите на банки, застрахователи, търговски вериги, телекоми, обменни бюра и фирми за бързи кредити през 2027 г., за да напълни бюджета.

Тези икономически дейности формират 60% от свръхпечалбата във всички сектори, обясни на брифинг в МФ Людмила Петкова, заместник-министър на финансите. Производствени предприятия, транспорт и селско стопанство, няма да бъдат облагани допълнително.

За свръхпечалба ще се счита всяко увеличение на печалбата с повече от 20%, реализирана в периода 2020-2025 г., като разликата ще се облага със ставка от 33%. Този данък ще бъде еднократен и ще се приложи само през 2027 г.

Според оценката на въздействието се очакват допълнителни данъчни приходи от 1.035 млрд. евро като ефект за 2027 г.

Предвижда се като данъчна основа да се използва средната годишна данъчна печалба на предприятията за периода 2020-2025 г. За всяко предприятие са използва неговата собствена икономическа история. По този начин предлаганата мярка не променя режима на корпоративното подоходно облагане и не засяга облагането с 10% на стандартната печалба.

90% от дължимия допълнителен данък ще се внася авансово в бюджета и с този ресурс ще се финансират увеличените данъчни облекчения за деца от 2027 г., обясни зам.-министър Петкова.

В мотивите си МФ напомня, че през последните години световната икономика бе разтърсена от поредица от изключителни събития, които съществено промениха условията за правене на бизнес. Пандемията от COVID-19, енергийните кризи, прекъсванията на веригите на доставки, ускорената инфлация, промените в паричната политика и войните и нарасналата геополитическа несигурност създадоха икономическа среда, която се отличава съществено от обичайните пазарни цикли.

Последиците от тези процеси обаче не са равномерно разпределени между икономическите субекти. Докато едни предприятия бяха изправени пред спад на продажбите, увеличени производствени разходи, затруднен достъп до суровини и финансиране, други сектори формираха извънредни печалби. Тези свръхпечалби не са били резултат единствено от по-висока производителност, инвестиции и иновации. В значителна част от случаите те са били следствие от външни фактори, включително рязко покачване на пазарните цени, ограничения в предлагането, инфлационни процеси, пазарна концентрация или временни икономически дисбаланси, посочва правителството.

Именно поради това възниква необходимост от въвеждане на временен механизъм, чрез който част от този извънреден икономически излишък да бъде използвана за укрепване на фискалната устойчивост на страната, посочват от МФ.