Древните славяни са вярвали, че завързването на нечетен брой възли на тънък червен конец може да им помогне да осъществят дори най-съкровените си мечти.

В старославянската култура възелът е бил могъщ символ

Вярвало се е, че с всеки завързан възел мислите, намеренията и желанията на човека се вплитат в самия конец.

За тази цел най-често са се използвали конци от естествени материали като вълна, памук или коприна. Смятало се е, че синтетичните тъкани не „дишат“ и могат да натрупат негативна енергия.

За да сбъднат желанията си, славяните обикновено са прибягвали до червен конец, вярвайки, че той ги предпазва и от уроки.

Те завързвали три, седем или девет възела, като нечетният брой бил от ключово значение.

Докато правели всеки възел, те изричали на глас или наум желанието, което искали да се осъществи.

Най-важното правило било желанието да бъде формулирано ясно и разбираемо, с искреност и без капка съмнение.

Водата също била съществена част от ритуала

След като завържели всички възли, те потапяли конеца във вода – в чаша, река или извор. Според тогавашните народни вярвания, водата се е считала за изключително силен проводник на енергия.

Това потапяне било ключов елемент от ритуала, тъй като се вярвало, че водата има способността да отнесе желанието на правилното място, за да се сбъдне – да го отведе „до съдбата“.

Материалът Червеният конец: Древният славянски ритуал за сбъдване на желания е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари