Да искаш да въведат еврото в България е все едно сам да си правиш харакири – с тъп нож и усмивка на уста

Да искаш да въведат еврото в България е все едно сам да си правиш харакири – с тъп нож и усмивка на уста

Ах, еврото – тази златна мечта на всички, които вярват, че ако си залепим икономиката за европейската стена с тиксо, магически ще станем Германия. Или поне ще започнем да се чувстваме по-европейски, докато цените ни летят като ракети от SpaceX, а доходите ни пълзят като охлюв с астма.

Но да си поискаш сам еврото? Да си го пожелаеш така от сърце, с ръка на сърцето и евро в очите – това е като да си кажеш: „Знаеш ли какво, животът ми е прекалено лесен. Дай да си причиня малко хаос, несигурност и галопираща инфлация. За разнообразие.“

Нека си представим сцената: стоиш на площада, развълнуван, държиш българското знаме в едната ръка, евро-флага в другата и викаш: „Искаме евро!“ А в същото време кебапчетата вече струват по 4.50, хлябът – 5, а салатата – спомен от миналото. Вярно, няма лошо да си част от нещо голямо, но нека си припомним – ние сме част от ЕС от 2007. Какво още не сме си причинили?

Да искаш еврото при българските реалности е като да поканиш торнадо на чай. Сервираш му бисквити, а то ти отнася покрива. Разбира се, все ще се намери някой икономист по телевизията, който ще обясни, че това е „естествен процес на хармонизация“. А после ще добави с усмивка: „Цените ще се закръглят нагоре, но това е временно.“ Временно – точно като обещанията преди избори.

Да си въведеш еврото сам, доброволно, е все едно да се надяваш, че ако се хвърлиш в морето с джобовете пълни с камъни, ще плуваш по-добре. Ама нали е евро, значи ще изплуваме, нали така? Да, само че с носа над водата и джобовете празни.

Най-забавното в цялата идея е, че някои хора я приемат като символ на прогрес. Сякаш ще се събудим една сутрин, портфейлът ни ще блести с евро банкноти, а банковата ни сметка ще пее „Ода на радостта“. Но не – ще се събудим, ще си купим кафе за 6 евро, ще псуваме на три езика и ще се чудим къде точно сбъркахме.

Така че – ако ти сам си искаш еврото, без натиск, без принуда – поздравления. Ти си човекът, който отива на лекар с молба: „Докторе, не ме боли нищо, ама много ми се ще да ме почнете с нещо остро и необратимо.“

Е, поне ще сме в еврозоната. Без пари, но с класа.

Коментари

коментари