Тази седмица излезе „Тайната на тайните“ на Браун – 650-страничен трилър и завладяваща история от автора, известен по целия свят с „Шифърът на Леонардо“, „Ангели и демони“ и други книги с милиони продадени екземпляри.

Браун отново съчетава съспенс, философски отклонения и пътеписи, заедно с кодове, пъзели и тайни общества, докато изпраща любимия герой Робърт Лангдън в Прага и го въвлича в смъртоносна международна надпревара за ключа към върховната мъдрост – „Какво се случва, когато умрем“.

В допълнение към Лангдън, харвардски символог, който намира приключения и проблеми навсякъде от Париж до Вашингтон, Браун също така връща стара любов – учения Катрин Соломон – както и литературния редактор от Ню Йорк Джонас Фолкман, чието име е анаграма на редактора на Браун в Doubleday Books, Джейсън Кауфман, който работи с автора повече от 20 години.

Авторът и редакторът са добри приятели, казват те, макар че това не е попречило на Браун да подложи Фолкман на отвличания и други нелитературни преживявания в последната си книга.

„Винаги ми е приятно да получавам ръкописи от Дан и да виждам накъде отива“, каза Кауфман наскоро пред Асошиейтед прес. „Трябва да го моля да не ми казва предварително какво има предвид. Той винаги намира нови начини да ме изненада.“

„Няма по-важна тема от съзнанието“

Браун говори и пред Асошиейтед прес за това как избира своите теми, какви са мислите му за смъртността и защо Прага е идеалното място за няколко конспиративни теории.

„Не е тайна, че обичам да пиша за големи теми, а всъщност няма по-голяма тема от съзнанието. То е призмата, през която виждаме себе си. Така че истинското предизвикателство беше как да се създаде конкретен, спешен, модерен трилър за нещо толкова ефирно“, разкрива Браун.

„Преди осем години майка ми почина точно когато мислех да пиша за съзнанието и започнах да се питам: „Какво се случва, когато умрем?“ и ако ме бяхте попитали преди осем години, нямаше да кажа нищо. През осемте години, които ми отнеха да напиша тази книга, и във всички разговори, които съм водил с философи и учени, излязох с напълно различен начин на мислене. Вече не се страхувам от смъртта.“

„Израснах като християнин, епископален член, но се отдалечих от организираната природа на религията. Винаги съм бил духовен и съм чувствал, че има нещо друго, но също така бях скептичен и си казвах: „Е, това чувство, че има нещо друго, може би е просто пожелателно мислене.“ Имал съм религиозно преживяване, духовно преживяване, преживяване близо до смъртта. Тази промяна в мисленето идва от наблюдението на науката, която се случва в момента в света на физиката.“

Неизвестни подробности от детството му…

„Майка ми беше професионален музикант. Бях отгледан да бъда музикант. Мислех, че ще стана музикант. Все още свиря на пиано всеки ден. Учих музикална композиция в университета и имах този опит и с музиката. Този вид момент на муза, когато нещо тече, това е различно между писането и музиката“.

„Писането е онова чувство, когато търсиш правилното Лего, което ще пасне… Почти е като да сглобиш пъзел, той пасва и музиката е малко по-плавна. Все едно правиш голям щрих с четка. И мелодията просто идва и намира пътя си към ръцете ти и след това е там“, каза Браун.

Относно избора на градове, където се развива действието на неговите бестселъри.

„Искам да използвам местоположението като герой. Искам да се уверя, че каквато и да е книгата, действието ѝ може да се развива само там. „Изгубеният символ“ може да се развива само във Вашингтон, защото е за символиката на Вашингтон. „Шифърът на Леонардо“ може да се развива само в Париж, защото е за Земята на розите“.

„„Тайната на тайните“, за човешкото съзнание, може да се развива само в Прага. Това е мистичната столица на Европа, откакто император Рудолф II довежда всички мистици и книжници в Прага. А като герой Прага е перфектна за Лангдън. Пълна е с тайни проходи, манастири и други подобни.“