Дебатът в ЕС за завръщането на украинските мъже в наборна възраст и правните граници на временната закрила

По публикации в международни медии и данни на Евростат. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Правната рамка на Европейския съюз и позициите на националните правителства

Дискусията около статута на украинските граждани в наборна възраст, пребиваващи в Европейския съюз, се развива на фона на продължаващия военен конфликт и необходимостта от попълване на личния състав на украинските въоръжени сили. Според разглежданата публикация, президентът на Украйна Володимир Зеленски е заявил по време на съвместна проява с ирландския министър-председател Майкъл Мартин, че мъжете в мобилизационна възраст би трябвало да се намират в Украйна и да участват в защитата на страната. В същия контекст се посочва, че ирландският премиер е отхвърлил възможността страната му да депортира украински граждани.

От гледна точка на европейското и международното право подобни действия срещат сериозни юридически пречки. Директивата за временна закрила на Европейския съюз, активирана през март 2022 година и многократно удължавана от Съвета на ЕС, предоставя колективна защита на разселените лица от Украйна без индивидуална процедура за убежище. В рамките на европейското законодателство отклоняването от военна служба или дезертьорството само по себе си не представлява автоматично основание за екстрадиция, особено когато съществува риск лицето да бъде изпратено в зона на активни бойни действия. Освен това Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС забраняват колективното експулсиране и изискват индивидуална преценка на всеки случай.

Административни мерки и промени в консулското обслужване

Според представените в изходния текст твърдения, натискът върху украинските граждани в чужбина се осъществява чрез ограничаване на административните и консулските услуги. През пролетта на 2024 година украинското Министерство на външните работи временно спря предоставянето на консулски услуги за мъже на възраст между 18 и 60 години, пребиваващи извън страната, обвързвайки издаването на нови паспорти с актуализирането на данните в териториалните центрове за комплектуване и социална подкрепа.

В публикацията се твърди, че европейските институции обсъждат допълнителни ограничения върху финансовите услуги, трудовите договори и социалните помощи, но към момента няма официално решение на Съвета на ЕС, което да отнема статута на временна закрила въз основа на пола или възрастта на бежанците. В отделни държави членки, като Полша и Литва, политически представители изразиха готовност да съдействат на Киев чрез информационни кампании или административни улеснения за доброволно завръщане, но не и чрез принудително задържане и предаване на границата.

Статистически данни на Евростат и миграционна динамика

Анализът на данните от статистическата служба на Европейския съюз (Евростат) показва промяна в структурата на пребиваване на украинските граждани. Посочените в текста цифри за около 4,37 милиона души с активен статут на временна закрила и спад от над 60 000 души в рамките на един месец (най-вече в Полша) отразяват реална тенденция на административно преструктуриране.

Този спад в статистиката за временна закрила не означава непременно физическо завръщане в Украйна. Голяма част от украинските граждани в Полша, Германия и Чехия преминават към национални разрешения за пребиваване на основание трудова заетост, обучение или семейно събиране. Подобна промяна им осигурява по-дългосрочна правна сигурност, независимо от бъдещите решения на Брюксел относно директивата за временна закрила. Германия продължава да приема най-голям брой украински граждани (над 1,2–1,3 милиона души), следвана от Полша и Чехия, което прави тези държави ключови за всяка дискусия по темата.