Инвестиции за 500 милиарда долара в Охайо висят на косъм заради мораториума на новия губернатор Ейми Актън

По публикации на Си Ен Би Си, Ен Би Си, Ю Ес Нюз и Балотпедия. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Енергийната цена на дигиталния скок

Зад абстрактните обещания за технологичен напредък стои съвсем проста физика: сървърните паркове за обучение на езикови модели поглъщат електричество колкото средностатистически индустриален град и изпаряват милиони литри питейна вода за охлаждане. Докато финансовите пазари оценяваха компаниите по броя на поръчаните графични процесори, сметките за битово електроснабдяване в окръзите около новите обекти започнаха да растат, а водоносните хоризонти в сухите щати се оказаха под директен натиск.

Точно този сблъсък между счетоводните баланси на Силициевата долина и месечните разходи на домакинствата превърна строителството на сървърни бази в централен политически въпрос по време на междинните избори в САЩ на 3 ноември 2026 година. Според данни на справочната платформа Балотпедия в десет щата на гласуване са били подложени общо 41 местни инициативи, предвиждащи различни форми на ограничение върху изграждането на подобни съоръжения.

Анализът на Балотпедия сочи, че избирателите са отхвърлили проектите почти навсякъде. Единственото изключение е община Харвуд в Северна Дакота, където местната власт изпитва остър бюджетен дефицит и се опитва да запълни дупките в хазната чрез данъчни постъпления от технологични инвеститори. Навсякъде другаде логиката на местните общности се оказа различна: ползите отиват в централите в Калифорния, докато шумът от охладителните турбини и натоварването на преносната мрежа остават за местните жители.

Провалът на големите пари в Тексас и Охайо

В американската политическа практика от последните две десетилетия финансовото превъзходство обикновено гарантира законодателен комфорт. Този модел обаче даде засечка. По изчисления на Си Ен Би Си, базирани на отчетите пред Федералната избирателна комисия, 14 от 20-те най-големи донорски структури са насочили средствата си почти изцяло към Републиканската партия. Компании от секторите на изкуствения интелект, криптоактивите и онлайн залаганията са налели над 377 милиона долара в предизборната кампания.

Най-мащабният индивидуален вложител, Илон Мъск, е изразходвал 474 милиона долара в подкрепа на републикански кандидати, като 224 милиона долара от тази сума са били насочени единствено към Тексас. Въпреки този финансов ресурс дългогодишният губернатор Грег Абът загуби поста си от демократката Джина Хинохоса, а кандидатът за Сената Кен Пакстън също претърпя поражение. Хинохоса изгради кампанията си върху тезата, че щатската администрация обслужва интересите на технологичните корпорации за сметка на местните данъкоплатци и стабилността на тексаската електроенергийна мрежа (която и без това показа сериозна уязвимост при зимните студове през последните години).

Реакцията на самия Мъск в социалните мрежи след края на изборния ден беше показателна за променената обстановка: „Центровете за данни в космоса изглеждат доста добре в момента“. Зад тази иронична бележка прозира осъзнаването, че преместването на технологични централи от Калифорния в Тексас вече не осигурява безпроблемен административен чадър. Старши сътрудникът в Германския фонд Маршал Джей Си Линцених коментира пред Си Ен Би Си, че вотът в Тексас представлява директно отхвърляне на политическото влияние на Мъск и на неговото обвързване с орбитата на Доналд Тръмп.

Подобна картина се оформи и в Охайо, който доскоро беше сочен за един от най-благоприятните щати за правене на бизнес. Там демократът Шерод Браун отстрани републиканския сенатор Джон Хъстед, лепвайки му етикета „лицето на центровете за данни“. В битката за губернаторския пост лекарката Ейми Актън победи бизнесмена Вивек Рамасвами с платформа, предвиждаща условен мораториум върху новите сървърни паркове. Исканията на Актън удрят директно по икономическия модел на индустрията: технологичните гиганти трябва да поемат 100 процента от разходите за комунална инфраструктура, а строителството да се извършва единствено от работници, членуващи в синдикати.

Мегапроектът в Пайк и икономиката на 8 гигавата

Залогът в Охайо не се измерва в няколко десетки милиона долара, а в мащаби, съпоставими с държавните енергийни програми от средата на миналия век. През август 2026 година компанията Оупън Ей Ай (OpenAI) обяви намерението си да придобие 8 гигавата изчислителна мощност в технологичния комплекс ПОРТС-Пайк (PORTS-Pike) в Охайо. За сравнение, 8 гигавата надвишават сумарната мощност на няколко ядрени реактора от типа АЕЦ „Козлодуй“.

Според официалната документация на проекта строителните дейности трябва да стартират до края на настоящата година, а поетапното въвеждане в експлоатация е заложено за 2028 година. В схемата участват японският конгломерат СофтБанк (SoftBank) и неговото енергийно подразделение Ес Би Енерджи (SB Energy) в партньорство с Министерството на енергетиката на САЩ, като по-рано през годината Оупън Ей Ай и СофтБанк обявиха съвместна инвестиция от 1 милиард долара в енергийното дружество. Основен двигател и финансов гръб на начинанието, чиято обща стойност по предварителни оценки може да надхвърли 500 милиарда долара, е производителят на чипове Енвидия (Nvidia).

Сега тази конструкция се намира в административна и политическа клопка. Освен новата позиция на губернаторската администрация в Охайо, върху проекта тежи и скандалът около главния изпълнителен директор на Енвидия, който според американски наблюдатели вече е поставил под въпрос първоначалния график. Когато един проект изисква 8 гигавата гарантирано захранване, всяко забавяне на разрешителните за нови подстанции и далекопроводи обезсмисля инвестицията в сървърно оборудване, което морално остарява за три години.