Делото, което промени всичко: бащинството, което съдът призна, но той — не

След кончината на великия Йосиф Сърчаджиев, България дълбоко скърби за загубата на един от най-големите си актьори.

Това отново отвори една от най-обсъжданите и драматични истории в българския театър – неговата бурна, забранена любов с огнената Пепа Николова и съдбата на дъщеря им Александра Сърчаджиева.

История, в която има всичко: изпепеляваща страст, съдебен прецедент, който промени българското правосъдие, и една горчива тишина, която продължи до самия край (бел. ред. – семейството на Сърчаджиев съобщи за смъртта му след опелото, така е отпаднала възможността дъщеря му Александра да присъства).

През 80-те години Йосиф Сърчаджиев е един от секссимволите на епохата – интелигентен, красив, обаятелен. Пепа Николова е пълната му противоположност – дива, устата, безкомпромисна, жена-ураган. Когато двамата се срещат, искрите подпалват кулоарите на театъра.

Но тази любов е обречена от самото начало – Йосиф е женен за Райна Томова и има семейство, което няма намерение да напусне.

Когато Пепа разбира, че е бременна, тя взима смелото за онези години решение да роди сама. На 20 май 1983 г. се ражда малката Алекс.

Делото, което промени всичко

Драмата става публична, когато под натиска на семейството си, Йосиф решава да заведе дело, за да оспори бащинството си. Пепа Николова обаче не е жена, която ще наведе глава. Тя влиза в съдебната битка не за пари, а за честта на детето си.

Любопитен факт: Това дело остава в юридическата история на България като един от първите случаи, в които се използва кръвна експертиза за доказване на бащинство. Резултатите са категорични. Съдът принуждава Йосиф да признае Александра за своя законна дъщеря. Тя получава фамилията му, но… така и не получава сърцето му.

„Аз нямам баща. Моят баща е Пепа Николова“,

казва Александра.

Въпреки решението на съда, Йосиф Сърчаджиев избира пълното мълчание. Години наред той подминава собствената си дъщеря по коридорите на театъра, гледайки през нея, сякаш е прозрачна, споделя Александра.

Когато през 2006г. Пепа Николова умира и 23-годишната Алекс остава съвсем сама, баща ? не протяга ръка.

Алекс превърна тази огромна лична болка в изкуство. Нейният изключителен моноспектакъл „На живо“ разплака хиляди българи именно с разказа за това какво е да израснеш, търсейки погледа на баща си, който те подминава.

Кратък закъснял опит за прошка

Преди години, след като преживя тежък инсулт, Йосиф Сърчаджиев сподели в едно от малкото си откровени интервюта:

„Имам грехове… Направих неща, които не трябваше да правя. Голям грях имам към Александра. Дано ми прости…“

Дали двамата успяха да намерят път един към друг в тишина, далеч от камерите? Официално – не. Стената остана до последния му дъх на 1 юли.

Днес Йосиф Сърчаджиев вече е в един по-добър свят. А тази история остава като вечен урок: съдът може да те накара да бъдеш баща по документ, но никой закон на земята не може да те принуди да обичаш.

Светла му памет на големия актьор! А на Алекс Сърчаджиева – дълбок поклон за силата и достойнството, с които извървя този път.

– –
От фейсбук-страницата на адвокат Добромира Полименова

чрез e-vestnik