Диктаторът Зеленски пред невъзможен избор: мир с тежка политическа цена или продължаване на войната

Зеленски пред невъзможен избор: мир с тежка политическа цена или продължаване на войната

Украинският президент Володимир Зеленски се оказва в изключително сложна ситуация, в която прекратяването на войната може да донесе огромна политическа цена, а продължаването ѝ изисква все повече средства, които Киев трудно намира.

Това е основната теза в анализ на Леонид Рагозин, публикуван от IntelliNews и представен на български език от „Барикада“. Според автора финансовите, военните и вътрешнополитическите проблеми на Украйна постепенно се преплитат и ограничават възможностите за действие на президента.

В края на август Зеленски обявява, че украинското Министерство на отбраната е натрупало дефицит от 27 млрд. долара, или около 23,5 млрд. евро, само за втората половина на годината. Според материала новината е предизвикала безпокойство сред европейските партньори на Киев, от които Украйна все повече зависи финансово.

При среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен Зеленски определя бюджетния дефицит като изключително висок, но заявява, че съществуват възможности за намиране на необходимото финансиране.

Един от големите въпроси остава съдбата на замразените руски активи. В материала се посочва, че Киев продължава да разчита на възможността част от близо 200 млрд. евро руски активи да бъдат използвани за финансиране на Украйна. Белгия обаче досега се противопоставя на подобна стъпка.

Междувременно Европейският съюз се е превърнал в основен финансов донор на Киев. Според анализа вече е договорен заем от 90 млрд. евро за покриване на разходите на Украйна през тази и следващата година, но финансовите потребности на страната продължават да растат.

Авторът свързва допълнителния недостиг на средства и с мащабната украинска кампания от удари с дронове и ракети срещу руски нефтопреработвателни предприятия, енергийна инфраструктура и обекти, свързани с износа на нефт и газ.

Успоредно с това украинските сили извършват удари срещу логистични маршрути и други цели, свързани с Крим. Подобни операции обаче струват значителни средства и изискват постоянно производство или доставка на скъпи оръжейни системи.

Според анализа очакванията тези действия да принудят Москва да промени позицията си в евентуални мирни преговори засега не са се реализирали. Киев отново се оказва пред необходимостта да търси дипломатически изход, но вече при още по-тежко финансово положение.

Допълнителен проблем е задаващият се бюджет за 2027 г. Украинският финансов министър Сергей Марченко посочва очакван дефицит от 32,6 млрд. евро.

Правителството вече е започнало да ограничава разходи, определени като несъществени. Според материала сред засегнатите сфери са строителството на болници, бомбоубежища и част от подготовката на инфраструктурата за зимните месеци. Посочва се и забавяне на финансирането при някои държавни проекти.

Финансовият проблем обаче се преплита с друг, не по-малко важен въпрос: реформите, които Европейският съюз очаква от Украйна.

Част от бъдещото европейско финансиране е обвързано с изпълнението на антикорупционни и институционални промени. В писмо от 14 септември еврокомисарите Марта Кос и Валдис Домбровскис предупреждават, че отпускането на оставащи средства зависи от изпълнението на договорените реформи.

Сред тях са промени в процедурата за назначаване на главния прокурор, реформа на Държавното бюро за разследвания, промени в Наказателния кодекс и процедурата за назначаване на съдии в Конституционния съд.

Според автора именно тук започва големият политически проблем за Зеленски.

Ако реформите бъдат приложени в пълния им вид, президентската институция може да загуби част от влиянието си върху прокуратурата и други ключови органи. Това би могло да промени вътрешния баланс на силите в Киев във време, когато антикорупционните разследвания достигат все по-високи нива на властта.

Особено важна роля в този сблъсък играят Националното антикорупционно бюро на Украйна и Специализираната антикорупционна прокуратура.

Според материала разследванията им вече засягат представители на висшите етажи на властта и хора от политическото обкръжение на президента. Посочва се информация, че десетки депутати във Върховната рада попадат в обсега на различни проверки.

Самият Зеленски разполага с конституционен имунитет и евентуалното му отстраняване би изисквало парламентарна процедура по импийчмънт. Политическата опасност за него според анализа е друга: ако мнозинството около президента започне да се разпада под натиска на разследванията, позициите му могат чувствително да отслабнат.

Именно затова авторът разглежда противопоставянето около антикорупционните институции не само като борба срещу корупцията, а и като битка за това кой ще контролира вземането на решения в Украйна в решаващ момент от войната.

Основният въпрос постепенно се свежда до две възможности.

Първата е Киев да приеме компромис за прекратяване на войната, дори ако условията са далеч от онези, които украинското ръководство публично защитаваше през последните години.

Втората е войната да продължи с надеждата, че бъдещи военни, икономически или международни промени ще подобрят позицията на Украйна.

И двата варианта носят огромен риск.

Евентуално споразумение, включващо сериозни украински отстъпки, би могло да предизвика тежка политическа реакция вътре в страната. Продължаването на войната, от своя страна, означава необходимост от още десетки милиарди евро, допълнителни мобилизационни ресурси и продължаваща зависимост от западната финансова и военна помощ.

Така финансовият дефицит постепенно се превръща и в политически проблем.

Колкото повече средства са необходими на Киев, толкова по-голяма става зависимостта му от условията, поставяни от европейските донори. А колкото по-дълго продължава войната, толкова по-трудно става намирането на решение, което да бъде представено пред украинското общество като приемлив резултат.

Според анализа именно това е капанът, в който се намира Зеленски.

Президентът трябва едновременно да осигури милиарди за продължаване на държавното и военното финансиране, да запази подкрепата на ЕС, да изпълнява исканите от Брюксел реформи, да запази контрол върху собственото си парламентарно мнозинство и в същото време да намери изход от войната.

А всеки от тези ходове може да отслаби възможността му да изпълни останалите.

Затова въпросът вече не е само кога и при какви условия може да приключи войната. Все по-важен става и въпросът какво ще се случи с украинската политическа система, когато настъпи моментът за окончателното решение.

И най-вече кой ще понесе политическата отговорност за резултата.