Зарежда се...

Договорът от юни 2024 г. и посещението на Чо Йон-уон в Москва пренареждат сигурността около 38-ия паралел

Договорът от юни 2024 г. и посещението на Чо Йон-уон в Москва пренареждат сигурността около 38-ия паралел

Договорът от юни 2024 г. и посещението на Чо Йон-уон в Москва пренареждат сигурността около 38-ия паралел

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации на азиатски, руски и западни информационни източници и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Московската совалка преди Шънджън и паниката в Сеул

Когато един от най-близките хора до Ким Чен Ун, секретарят на Централния комитет на Корейската работническа партия Чо Йон-уон, слезе на летището в Москва на 14 ноември 2026 г., в Сеул вероятно са преглеждали графиците на полетите към Китай с доста нервно напрежение. Официалният повод за визитата е покана от председателя на партията „Единна Русия“ и заместник-председател на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев. В дипломацията на Източна Азия подобни партийни покани никога не са просто протокол. Те са параван за тежки, закрити разговори преди големи геополитически пазарлъци. Само пет дни по-късно, на 19 ноември, в кулоарите на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в китайския технологичен център Шънджън трябва да се състои среща между американския президент Доналд Тръмп, китайския лидер Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин.

Чо Йон-уон не е случаен куриер. Той придружаваше Ким Чен Ун на срещите с Тръмп в Сингапур през юни 2018 г. и в Ханой през февруари 2019 г. Познава в детайли начина, по който американската администрация води преговори: първо вдига залозите до краен предел, след това предлага лична среща на върха, а накрая иска едностранно разоръжаване срещу неясни обещания за вдигане на санкциите. Заедно с него в руската столица пристигнаха заместник-председателят на Върховното народно събрание Ким Хьон-сик и заместник-министърът на външните работи Ким Чен-гю, който отговаря директно за руското направление (и който още през октомври 2024 г. хладнокръвно заяви, че евентуалното разполагане на севернокорейски военни в Русия напълно съответства на международното право).

Защо Пхенян изпраща най-тежката си политическа артилерия в Москва точно преди разговорите в Шънджън? Отговорът се крие в страховете на Южна Корея. В Сеул от седмици циркулират тревожни коментари, че Вашингтон, Пекин и Москва могат да обсъдят ядрения статут на Корейския полуостров през главата на южнокорейското правителство. За Пхенян подобен формат е идеален, стига позициите с Русия да са предварително синхронизирани до последната запетая. Русия и Китай разполагат с право на вето в Съвета за сигурност на ООН и отдавна блокират нови санкционни резолюции срещу КНДР, докато Вашингтон търси изход от задънената улица на собствената си политика на „максимален натиск“, която доведе единствено до това Северна Корея да тества междуконтинентални балистични ракети с твърдо гориво от типа „Хвасон-18“ и „Хвасон-19“.

Правният капан на 1953 година

За да се разбере защо всяко движение на войски по 38-ия паралел днес се превръща в новина от първите страници, трябва да се върнем към 27 юли 1953 г. (в някои източници датата се цитира като 23 юли заради разминавания в етапите на парафиране на документите в Панминчжон). Тогава в селцето Панминчжон се подписва Споразумението за примирие в Корея. Под него стоят подписите на американския генерал-лейтенант Уилям Харисън от името на командването на ООН, маршал Ким Ир Сен от севернокорейска страна и командващия китайските народни доброволци Пън Дъхуай. Липсва обаче един подпис, този на тогавашния президент на Южна Корея Ли Син Ман.

Сеул демонстративно отказва да подпише документа, защото се надява войната да продължи до пълното унищожение на Севера. Повече от седем десетилетия по-късно този отказ продължава да тежи като воденичен камък. На Корейския полуостров няма мирен договор. Има само временно прекратяване на огъня. В международноправен смисъл САЩ и КНДР все още се намират в състояние на война, а Южна Корея дори не е страна по примирието, което я пази от възобновяване на бойните действия.

През годините Пхенян многократно предлагаше сключването на двустранен мирен договор със Съединените щати, което да замени примирието от 1953 г. Тази позиция намира подкрепа не само в Москва и Пекин, но и в редица държави от Глобалния юг, сред които Бразилия, Индия, Индонезия, Виетнам, Иран, Куба и Монголия. Вашингтон обаче винаги поставя предварително условие: пълна, проверима и необратима денуклеаризация на КНДР. За севернокорейското ръководство това звучи като покана за самоубийство. В Пхенян отлично помнят съдбата на Муамар Кадафи, който през 2003 г. доброволно предаде ядрената си програма на западните служби, а осем години по-късно, през 2011 г., загина при натовската въздушна и морска операция срещу Либия.

Военната география около 38-ия паралел

На фона на тази правна неуреденост реалното разпределение на силите на полуострова изглежда крайно асиметрично. На територията на КНДР няма нито един чуждестранен войник от близо седем десетилетия. Съветските части се изтеглят още през 1948–1949 г., а китайските народни доброволци напускат страната на етапи до края на 1958 г. (окончателното приключване на изтеглянето се отчита в началото на 1959 г.).

От другата страна на демилитаризираната зона картината е коренно различна. Южно от 38-ия паралел функционират 22 военни обекта и бази на Пентагона. Почти половината от тях са разположени в непосредствена близост до границата със Северна Корея, включително големият гарнизон „Кемп Хъмфрис“ в Пьонгтек, който се намира на около 65 километра южно от Сеул и е най-голямата задгранична американска сухопътна база в света. В Южна Корея постоянно са дислоцирани близо 30 000 американски военнослужещи, разполагащи с тежка бронирана техника, ударна авиация, разузнавателни безпилотни апарати с голям обсег, ракетни крайцери и атомни подводници, които редовно акостират в пристанището Пусан.

Към този контингент трябва да се прибави и тиловият ешелон в Япония. Там САЩ поддържат 15 големи военни бази с численост около 54 000 военнослужещи (авиобазите „Кадена“ и „Йокота“, военноморската база „Йокосука“, където е базиран Седми американски флот). При евентуален конфликт на Корейския полуостров тези бази в Япония автоматично се превръщат в логистичен център за налагане на морска и въздушна блокада на КНДР, както и за нанасяне на удари с крилати ракети „Томахоук“ от въздуха и морето.

Съвместните американо-южнокорейски учения като „Щит на свободата“ (Freedom Shield) и „Улчи“ (Ulchi Freedom Shield) отдавна надхвърлиха рамките на отбранителните маневри. В тях се отработват сценарии за превантивни удари по командни пунктове, унищожаване на мобилни ракетни установки и десантни операции по крайбрежието. През октомври 2026 г. Вашингтон и Сеул официално потвърдиха, че не възнамеряват да намаляват интензивността на тези маневри. Реакцията не закъсня: на 27 октомври Ким Чен Ун събра командирите на роти от Корейската народна армия в Пхенян и им нареди да преминат към ускорена бойна подготовка за реална война, като паралелно с това севернокорейските инженерни части започнаха мащабно миниране и изграждане на противотанкови заграждения по северната страна на демаркационната линия.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com