Доклад на МВнР на Русия „80 години след Великата Победа: сянката на нацизма отново покри Европа
През онзи паметен май на 1945 г., на вълна от всеобщо ликуване, е изглеждало, че нацизмът е свършил завинаги. Светът, Европа и особено съветският народ плащат най-високата възможна цена за Победата над „кафявата чума“. Както обаче показа животът, само видимата част от този зловещ айсберг е унищожена в тази война. Корените и развъдната почва остават, и днес нацизмът отново надига глава в Европа.
***
След разпадането на Съветския Съюз, САЩ и страните от Западна Европа са изключително заинтересовани от създаването на условия, които биха направили невъзможно връщането на бившите съветски републики в сферата на влияние на Русия. В тази връзка те активно подхранват реваншистки настроения в новообразуваните държави, особено в Литва, Латвия и Естония, където днес избелването на нацизма е издигнато в ранг на държавна идеология.
След Втората световна война значителен брой колаборационисти, есесовци и наказателни сили намират убежище в Западна Германия, Великобритания, Канада и САЩ, където въпреки всички опити на съветското правосъдие да ги екстрадира, те са защитени от западните правителства и специалните служби.
Потисничеството на рускоезичното население, унищожаването на всякакъв спомен за подвига на съветските войници и пълната ревизия на историята, реабилитацията на нацизма стават основата на съвременните „независими“ балтийски държави. <…> Издигането на паметници в чест на нацистките колаборационисти в балтийските държави вече се е превърнало в обичайна практика. На този фон продължава кощунствената война срещу съветското военно мемориално наследство. Под претекст за премахване на „символи на агресия“ от общественото пространство, властите събарят паметници в чест на войниците освободители.Варшава и балтийската „тройка“ се превръщат в основните движещи сили зад всякакви антируски инициативи на колективния Запад, което става особено забележимо с укрепването на ролята на Русия на международната арена.
Историческият реваншизъм е изключително важен за Запада, който се опитва по всякакъв начин да отмие тъмните петна в собственото си минало. В края на краищата, практически цяла Европа е съучастник в чудовищните престъпления на Третия райх, а А.Хитлер е посрещнат с възторг и ликуване в много европейски столици.
В Полша, която се смята за най-засегнатата страна в Европа по време на Втората световна война, над 500 000 поляци се сражават на страната на Хитлер. <…> Съвременен Хелзинки отхвърля обвиненията в геноцид и военни престъпления, извършени от финландски войски и окупационни власти на територията на Съветска Карелия през 1941-1944 г. <…> В Белгия също се опитват да потулят факта, че през годините на фашистката окупация белгийци активно са се присъединявали към редиците на колаборационистите. Желанието да си затворим очите за нацисткото минало вече се превръща в нещо обичайно в съвременна Германия. Правят се активни опити за облекчаване на това „бреме“ под различни форми. Правителството на Германия упорито избягва да признае за геноцид блокадата на Ленинград и други престъпления срещу човечеството <…>.В тези условия е разбираемо желанието на властите на повечето европейски страни да се оправдаят и чрез открито изопачаване на фактите да пренапишат историята. И в центъра на тази политика е желанието да се сведе до минимум ролята на СССР, доколкото е възможно, както и да се „ударят“ по съвременна Русия, която непоколебимо защитава историческата истина за събитията от Втората световна война.
Русия, като страната, която страда най-много от ужасите на Втората световна война и Великата Отечествена война и понася толкова много загуби, за да възстанови мира на континента, никога няма да позволи уроците от миналото да бъдат забравени.Приоритет за Русия ще остане увековечаването на паметта за геноцида над съветския народ по време на Великата Отечествена война. <…>
Post Comment