Най-опасното изобретение: нова заплаха надвисва над човечеството

По публикации в чужди медии и анализи на обществено-политически процеси. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Еволюцията на технологията за контрол: От кинетичното оръжие към административната травма

През XX век физическото доминиране се измерваше с калибъра на артилерията, плътността на картечния огън и обсега на стратегическите бомбардировачи. Появата на автоматичното оръжие „Максим“, танковите клинове и впоследствие ядреното възпиране преначерта не просто военните устави, а цялата архитектура на международните отношения. Всеки технологичен пробив в унищожението нанасяше корекции в международното право – от Хагските конвенции от 1899 и 1907 г. до договорите за ограничаване на стратегическите оръжия SALT и START.

В първите десетилетия на XXI век обаче бе регистриран радикален пробив в съвсем различна област – тази на социалното инженериство. Pавностоен по разрушителна сила на кинетичните системи се оказа инструментът на институционализираната засегнатост. Позицията на „жертва на чужда дума“ престана да бъде психологическо състояние или субективен дискомфорт. Тя бе превърната в правен лост с висок интензитет, чрез който субектът, претендиращ за оскърбление, получава внезапен достъп до репресивния апарат на държавата и корпоративния сектор.

Трансформацията не бе извършена чрез открити военни конфликти, а чрез подмяна на фундаментални правни принципи. В класическото римско право и сградата на континенталната юриспруденция тежестта на доказване пада върху този, който твърди, че му е нанесена щета (ei incumbit probatio qui dicit, non qui negat). Щетата трябваше да бъде обективна, измерима и материално доказана. В настоящия режим субективното вътрешно преживяване на ищеца се издига в ранг на самодостатъчно доказателство. Достатъчно е да се заяви, че определено изказване, шега или контекст са предизвикали „неадекватен стрес“ или „накърняване на достойнството“, за да стартира процедура по санкциониране.

Законодателният капан: Институционализация на забраната за ирония

Наблюдава се ускорено приемане на нормативни актове в целия свят, които де факто криминализират нюанса в речта. В Европейския съюз приемането и прилагането на Регламента за дигиталните услуги (Digital Services Act – DSA) задължава онлайн платформите да премахват „вредно съдържание“ под заплаха от глоби, достигащи 6% от световния им годишен оборот. Тъй като границата между „незаконна реч“ и „реч, която обижда субективна група“ е съзнателно размита в текстовете на регламента, алгоритмите на Meta, Alphabet и X преминават към превантивна цензура.

В Обединеното кралство разделите от Закона за обществения ред (Public Order Act 1986) и Закона за комуникациите (Communications Act 2003, по-специално секция 127) доведоха до хиляди задържания и разпити годишно заради публикации в социалните мрежи, определени от субективни наблюдатели като „обидни“ или „причинители на тревожност“. Практиката показва, че полицията отделя ресурси за разследване на дигитални реплики, докато битовата престъпност и грабежите се класифицират като нископриоритетни.

Подобна правна динамика се наблюдава и в Северна Америка. Канадският законопроект C-63 (Online Harms Act) предложи въвеждането на превантивни мерки, включително домашен арест за лица, за които се предполага, че „могат да извършат“ омразна реч в бъдеще. Юридическата формализация на тези концепции създава правна несигурност, при която всеки гражданин се намира в състояние на потенциален престъпник, зависим от субективната интерпретация на събеседника си.