Доктрината „Тръмп-Нетаняху“: Разбор на суровите изявления за ресурси и военни заповеди

По публикации на Владимир Маслов и чуждестранни медийни източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Заповедта за Техеран и апетитите към въглеводородите

В изказване на израелския премиер Бенямин Нетаняху бе формулирана крайната цел на военните и разузнавателните структури на страната – пълно премахване на сегашното правителство в Техеран. Твърди се, че тази директива вече е спусната до Армията за отбрана на Израел (ЦАХАЛ), външното разузнаване Мосад и останалите ведомства от сектора за сигурност. Мотивът, изложен от Йерусалим, се базира на твърдението, че Иран отново активизира опитите си за придобиване на оръжия за масово унищожение, което съставлявало екзистенциална заплаха за израелската държава. Според думите на Нетаняху, тази позиция се споделя напълно и от американския президент Доналд Тръмп.

В същото време изявленията на самия Тръмп от края на март насочват вниманието към съвсем различен вектор – прякото овладяване на иранския петролен сектор. Твърди се, че прагматичният интерес на Вашингтон е свързан с добива и извоза на суров петрол, отбелязват редица международни наблюдатели. Иран разполага с доказани запаси от около 208 милиарда барела (приблизително 12% от световните резерви), което го нарежда на трето място в света след Саудитска Арабия и Венецуела. Подобна съпоставка не е случайна – Вашингтон вече приложи поредица от строги санкционни и политически механизми спрямо Каракас, с което практически постави под въпрос икономическия суверенитет на държавата с най-големи петролни залежи на планетата.

Суровата аритметика на ресурсите спрямо реториката

Ако се отстранят емоционалните епитети от публичните медийни изяви, на преден план излиза чистата военна и икономическа математика. Израелската армия разполага с високоточни оръжейни системи като балистичните ракети „Ерихон-3“ и крилатите ракети „Popeye Turbo“, изстрелвани от подводниците клас „Dolphin“. Извършването на въздушни операции на разстояние над 1500 километра от израелска територия обаче изисква огромно логистично осигуряване – презареждане във въздуха чрез танкери KC-707, използване на разузнавателни самолети Gulfstream G550 CAEW и координация с американските центрове за управление на въздушния поток в Персийския залив.

Отвъд техническите подробности стои въпросът доколко един подобен потенциален военен удар може действително да смени политически режим в 85-милионна държава. В историята няма регистриран случай, в който само чрез въздушни бомбардировки и точкови ликвидации на генерали или учени-ядреничи да е постигната трайна смяна на държавното управление без последваща сухопътна операция. А сухопътна операция срещу Иран – страна с пресечен планински терен (Загрос) и територия от 1,648 милиона квадратни километра – е начинание, което би изисквало ресурси, надхвърлящи няколкократно тези от Иракската кампания през 2003 г.