Думите на Дядо Добри, които и днес разтърсват: Няма ли вяра, сте загубени

Има хора, които си отиват от този свят, но думите им остават.

Такъв беше Дядо Добри от Байлово, човекът, който за мнозина се превърна в символ на смирението, добротата и безкористната помощ.

Истинското му име е Добре Димитров Добрев. Роден е през 1914 година в село Байлово, а животът му преминава през бедност, загуби, война и изпитания. Въпреки това той избира път, който малцина биха могли да следват.

Вместо да трупа за себе си, събира за другите.

Вместо да търси удобство, прекарва години в скромност.

Вместо да говори за богатство, говори за душата.

През годините Дядо Добри дарява значителни средства за български храмове и манастири. Сред тях са църкви в Байлово, Елешнишкият манастир, храм в Калофер и храм-паметникът „Св. Александър Невски“.

Но може би най-ценното, което оставя след себе си, не са парите.

А думите.

Едно от най-силните му послания гласи:

„Пазете си душите, дяволът вече живее в хората.“

След това предупреждава хората да не губят вярата си и да бъдат внимателни към онова, което допускаме в сърцата и мислите си.

Днес тези думи звучат почти пророчески.

Живеем във време на непрекъснати конфликти, омраза, завист, алчност и противопоставяне. Хората спорят за всичко. Семейства се разделят заради пари, приятелства се разрушават заради политика, а непознати се обиждат с такава лекота, сякаш отсреща няма човек.

Точно срещу това сякаш предупреждаваше Дядо Добри.

За него истинската битка не е между държави, партии или групи хора.

Тя е вътре в човека.

Между доброто и злото.

Между смирението и гордостта.

Между желанието да помогнеш и желанието да вземеш повече за себе си.

Дядо Добри говореше и за семейството. Според него човек трябва да уважава родителите си, да пази близките си и да не губи връзката с Бога.

Посланието му е просто: бъдете добри, молете се, вярвайте.

Той говореше и за нещо, което днес често изглежда почти забравено: честността.

Да не лъжем.

Да не крадем.

Да не предаваме.

Да се обичаме един друг.

Думи, които звучат елементарно, но се оказват невероятно трудни за следване.

Особено силно остава и друго негово изречение:

„Който има добра душа, има трудна съдба.“

Може би защото добрият човек по-често прощава.

По-често страда.

По-често помага, дори когато никой няма да му благодари.

И въпреки това Дядо Добри не се отказва от вярата си в доброто.

Той си отива от този свят на 13 февруари 2018 година.

Но наследството му не е в паметниците.

Не е и в банковите преводи.

То е в примера.

В един възрастен човек, който можеше да живее за себе си, но избра да даде почти всичко на другите.

И може би точно затова думите му днес звучат още по-силно:

Пазете си душите.

Защото всичко останало човек може да загуби и отново да спечели.

Но изгуби ли себе си, трудно може да го върне.