Двоен стандарт във войните: защо Русия е агресор, а ударите срещу Иран се оправдават

Според анализа настоящите конфликти разкриват и един по-дълбок проблем – двойния стандарт в интерпретацията на международното право и военната сила.

Превантивната война и границите на международното право

В интервюто за Berliner Zeitung политологът Джузепе Ромео обръща внимание на един ключов принцип на международния ред – забраната на превантивната война. По думите му използването на военна сила без ясно доказана агресия поставя под въпрос рамката на съвременното международно право.

„Ако се използва военна сила, без преди това да е имало конкретна и ясно установима агресия, тогава се напуска рамката на модерното международно право“, казва Ромео, цитиран от Berliner Zeitung.

Той посочва, че именно затова Хартата на ООН поставя строги ограничения върху използването на сила. Особено важен е член 2, параграф 4, който забранява заплахата или използването на сила срещу териториалната цялост и политическата независимост на държавите. Според Ромео проблемът е, че понятието „превантивна война“ може лесно да бъде използвано като оправдание.

„Всеки държавен лидер би могъл да твърди, че вижда потенциална заплаха и да използва това като аргумент за военна намеса“, предупреждава той в разговора, публикуван от Berliner Zeitung.

Двоен стандарт: Русия се осъжда, а превантивните удари се оправдават

В разговора, публикуван от Berliner Zeitung, Джузепе Ромео прави и директен паралел между начина, по който Западът интерпретира различните военни конфликти. Според него атаката срещу Иран повдига същия фундаментален въпрос за превантивната война, който стои и в основата на дебата около руската инвазия в Украйна. Точно тук, по думите му, се появява проблемът с двойния стандарт в международната политика.

Както отбелязва Ромео в интервюто, когато Русия оправдава войната в Украйна с аргумента за собствената си сигурност и предполагаеми бъдещи заплахи, това се определя като грубо нарушение на международното право.

Но когато други държави използват сходна логика – например превантивен удар срещу потенциална заплаха, както в случая с атаките срещу Иран – реакцията на западните правителства често е значително по-умерена.

Тази асиметрия в оценките, според политолога, подкопава самата идея за универсални правила в международната система.

„Ако принципът се прилага избирателно, тогава той губи своята нормативна сила“, обяснява Ромео в разговора, публикуван от Berliner Zeitung.

Именно затова настоящите конфликти поставят под въпрос не само сигурността в Европа и Близкия изток, но и достоверността на международния правен ред, който трябва да важи еднакво за всички държави.

След Студената война: как НАТО промени ролята си

Според анализа, публикуван от Berliner Zeitung, войната в Украйна е повратен момент, но тя не може да бъде разглеждана изолирано.

За да се разбере сегашният конфликт, трябва да се върнем към периода след края на Студената война и въпроса каква трябва да бъде ролята на НАТО след разпадането на Съветския съюз.

По време на Студената война алиансът има ясно определена задача – колективна защита срещу евентуална агресия на Варшавския договор. След 1991 г. обаче този противник изчезва.

Според Ромео, цитиран от Berliner Zeitung, вместо да бъде преразгледан самият договор за НАТО, алиансът започва процес на трансформация – от строго отбранителна структура към политико-военна организация с нови задачи. Един от ключовите моменти е възможността НАТО да провежда мисии извън първоначалната си територия, включително в кризисни региони, без да е налице директна атака срещу държава членка.

Разширяването на НАТО и „конфликтът на възприятията“ с Русия

След разпадането на СССР НАТО започва да се разширява на изток. Официалната цел е стабилизация на Източна Европа и подпомагане на демократичния преход. В Москва обаче този процес се възприема по различен начин. Както отбелязва Berliner Zeitung, както Борис Елцин, така и Михаил Горбачов изразяват опасения, че програмата „Партньорство за мир“ може да се превърне в стъпка към разширяване на НАТО.

Ромео определя това като „конфликт на възприятията“: Западът вижда разширяването като стабилизация, докато Русия го възприема като стратегическа заплаха.

Милитаризацията на Европа и новият геополитически ред

В същото време Европа преживява процес на ускорено превъоръжаване. Ромео гледа критично на тази тенденция, особено от икономическа гледна точка. По думите му икономика, която се ориентира силно към военна продукция, създава ограничена обществена стойност.

„Оръжията очевидно не са продукти, които директно подобряват качеството на живота“, казва той, цитиран от Berliner Zeitung.

Според анализа подобна милитаризация може краткосрочно да стимулира икономическия растеж, но в дългосрочен план отклонява ресурси от образование, инфраструктура и иновации. В заключение политологът смята, че светът навлиза в период на дълбока трансформация.

Както пише Berliner Zeitung, според Ромео международната система постепенно се движи от еднополюсен към многополюсен – или дори „технополюсен“ – свят, в който технологиите, ресурсите и енергията определят новите центрове на власт. До Съединените щати, Китай и Русия все по-голямо влияние придобиват и други актьори – като Индия, Турция и редица азиатски държави. Основният въпрос, според анализа на Berliner Zeitung, е дали този преход ще бъде мирен или ще доведе до нови конфликти.

Историята показва, че новите международни порядки често се раждат от големи кризи. Надеждата е, че този път новото равновесие ще бъде постигнато без да се стигне до катастрофа.