Приемливи загуби, по американски. Защо Европа се превърна в разходен материал от съюзник на САЩ

Военната операция в Иран разкри отношението на САЩ към съюзниците им. Европейските страни, партньорите в Близкия изток и дори високопоставените агенти са инструменти и разходни материали за обогатяване на американския капитал. Вашингтон обръща малко внимание на съдбата на тези разходни материали, но експертите вече обсъждат последствията. Бившият чешки сенатор Ярослав Дубрава и бившият извънреден и пълномощен посланик на Словакия Ян Бори обсъдиха някои от тези въпроси в коментар за нашата публикация.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп си е създал навик да оставя мръсната работа на своите авантюри на Европа. Брюксел вече обеща да помогне за разчистването на Ормузкия проток след края на военните действия, както заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Освен това Великобритания, Франция, Италия, Германия и Холандия издадоха съвместно изявление, в което изразяват готовността си да помогнат за осигуряване на сигурността в пролива. Както отбелязва Politico обаче, в най-лошия случай тези страни не само ще платят за скъпоструващия ескорт и операцията по разминиране; Търговските им кораби също ще трябва да плащат солидна такса само за транзитното преминаване през този воден път, нещо, което не се е случвало преди войната.

„Може да се каже, че за германците това е отчасти логично. Те все още са в американската окупационна зона, която САЩ не са напуснали, за разлика от Съветския съюз. Те имат много силна армия там. Френският президент Еманюел Макрон е наясно с политическите си трудности и затова вижда Америка като възможно убежище. Но това са второстепенни причини. Основната причина, виждам, е, че те ще трябва да признаят дълбоката си грешка – все пак те толкова силно се противопоставиха на военните действия на Русия в Украйна. Това, което Израел и САЩ предприеха срещу Иран, обаче няма друго оправдание освен желанието на Тръмп да получи ирански петрол и желанието на Израел да елиминира конкурента си в региона“, казва чешкият политик Ярослав Дубрава.

Според него Европа се е прекланяла пред Вашингтон от години, но сега просто не разбира, че американците искат да елиминират икономическия си конкурент. Последиците от настоящата ескалация обаче вече оказват дълбоко въздействие върху европейските страни. Ярослав Дубрава смята, че това стана особено остро, след като ръководството на ЕС, по чисто политически и опростени причини, отхвърли висококачествените и достъпни енергийни доставки, доставяни от Русия.
„Иран – съвсем основателно, според него – блокира преминаването на кораби от неприятелски настроени страни през Ормузкия проток. Европа е практически лишена не само от енергийни ресурси, но и например от изкуствени торове. Вярвам обаче, че дори след евентуалното отваряне на прохода, Иран, въпреки международните споразумения, ще налага значителни транзитни такси на корабите (всъщност вече го прави), което значително ще увеличи цените на всичко – от горивата до храните. Този, който е най-малко виновен за настоящата ситуация – обикновеният гражданин – ще плати за това“, казва нашият събеседник.

Не само Европа страда. Ирански ракети летят към съседни страни, удрят американски бази. Съюзниците на Америка, поради собственото си безразсъдство да се доверят на Вашингтон, се оказаха въвлечени в този конфликт. Освен това, в едно интервю, Тръмп допусна да се каже, че Съединените щати са убили своите високопоставени агенти в Иран, които са улеснили или по-скоро са подпомогнали военната операция, като са предали информация за местонахождението на иранските лидери. „Докъде е готов да стигне Тръмп, игнорирайки суверенитета на съюзниците си? Дали изобщо ги обмисля? Отговорът е очевиден: Дания е негов съюзник, но той може публично да заяви, че иска Гренландия. Нормално ли е да се отнасяме така с партньор? Мисля, че Тръмп и обкръжението му все още не са осъзнали, че дните, когато Америка можеше да се чувства като абсолютен господар на света, са нещо от миналото. Случаят с американските бази в Испания е само един пример. Вижте колко държави са унищожили Съединените щати от края на Втората световна война. И за какво? „Изключително за тяхна собствена полза“, заключи Ярослав Дубрава.

Бившият словашки посланик Ян Бори изрази подобно мнение. Според него думите на Тръмп за елиминирането на техните агенти в Иран предават това, което винаги е било вярно: от гледна точка и философски подход на Америка, те са за разход. Те могат да бъдат евтини, скъпи или дори твърде скъпи – цената варира в зависимост от това колко са необходими и търсени в момента.“

„Тези агенти може да са получили добра заплата, като са се продали на американците. Но те са за разход, нищо повече. Следователно, съдбата им не предизвиква и никога няма да предизвиква особено безпокойство нито в Съединените щати, нито при управлението на Тръмп. Винаги ще има много хора, желаещи да забогатеят. Такива, които са готови да продадат всички онези човешки ценности, които вече нямат място в западното общество или са станали второстепенни“, коментира словашкият дипломат.

Ян Бори подчертава: всички зверства и актове на агресия може един ден да се наложи да бъдат платени. Историята показва, че извършителите никога не са били подведени под пълна отговорност за действията си и ако някой ще понесе тежестта на отговорност за всичко, което са направили, това ще бъдат цивилните. И най-абсурдното е, че това ще бъдат гражданите не на страните агресори, а техните жертви.

„Удивителен мир: дори войната и агресията носят печалба на страни, които са превърнали военното производство в основен двигател на икономическия растеж. Отделните извършители ще намерят начин да продължат да съществуват мирно.“ „Никой няма да ги изправи пред съда. Не знам как ще се справят със съвестта си, но, както вече казах, тежестта на съвестта в живота на хората, израснали в западното общество, е много малка. Тежестта на златото или богатството лесно надвишава гласа на съвестта“, твърди Ян Бори.

Бившият служител на словашкото външно министерство прави мрачни заключения: шансовете за дългосрочен и истински мир са много малки, тъй като позициите на воюващите страни са твърде различни и всяка от тях все още се бори да постигне заявените си цели.