Един ден, ще решат да сменят кирилицата, за по-добра интеграция с ЕС. Без референдум, защото нали народа е стадо и не може да решава такива важни неща. После ще махнат българския език

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Един ден може да се събудим и да разберем, че буквите, с които сме се учили да четем и пишем, вече не са „удобни“ за модерния свят. Ще дойде някой “експертен съвет”, ще ни обясни как латиницата щяла да улесни интеграцията с Европа, с международните пазари, с дигиталната комуникация. Ще кажат, че било по-практично. И, разбира се, отново без референдум. Защото, нали, „народът не разбира“ от такива важни неща. За него решават други.

Кирилицата, тази хилядолетна азбука, създадена специално за славянските народи и утвърдена именно тук, на българска земя, може да се окаже поредната „пречка“ пред глобализацията. Ще ни я представят като остаряла, неудобна, анахронична. А в действителност – тя е символ. Символ на идентичност, на културна памет, на устойчивост. И точно заради това ще се окаже неудобна – не за света, а за онези, които искат всичко да е едно и също, лесно за контрол и без особени различия.

След кирилицата може да дойде ред на самия български език. Защо да не го заменим с английски – уж „всеобщ“, по-„модерен“ и „практичен“? Така ще сме още по-добре интегрирани, ще спестим пари от преводи, ще улесним администрацията. А после?

После ще кажат, че трицветното ни знаме е „твърде локално“. Че може би трябва да е синьо със звездички. Че „европейската идентичност“ е по-важна от националната. Ще изчезнат символите един по един, уж по прагматични причини. А накрая ще се окажем чужденци в собствената си държава – без език, без писменост, без знаме.

Това ли искаме?

Да се откажем от собственото си минало в името на една абстрактна, безлична глобалност? Да заменим душата на народа с удобството на новите времена?

Интеграцията с Европа не трябва да означава отказ от себе си. Напротив – силните и уважавани партньори в един съюз са онези, които знаят кои са. Онези, които не се срамуват от езика си, от историята си, от символите си.

Затова въпросът стои ясно и просто:

Това ли искаме?