ЕКСКЛУЗИВНО! Уникални архивни снимки и речи разкриват как цар Борис III открива Паметника на свободата на Шипка

През август 1934 година връх Свети Никола в Стара планина става сцена на едно от най-внушителните национални тържества в историята на Царство България. В присъствието на цар Борис III, министри, висши духовници, военни, оцелели български опълченци, руски ветерани и хиляди граждани тържествено е открит Паметникът на свободата на Шипка. Запазени архивни издания разкриват не само атмосферата на събитието, но и пълния текст на речите на българския монарх, посветени на Освобождението, историческата памет и бъдещето на България.

На 26 август 1934 г. на историческия връх Свети Никола се провежда всенародно тържество, посветено на героизма на участниците в Руско-турската освободителна война от 1877–1878 година. Централно събитие е откриването на величествения Паметник на свободата, издигнат в памет на загиналите руски воини и български опълченци.

Сред присъстващите е цар Борис III, който произнася две речи. Първата е посветена на откриването на паметника и историческото значение на Шипченската епопея, а втората е произнесена по време на тържествената народна трапеза, на която присъстват над две хиляди души.

Архивните фотографии, публикувани в няколко издания от епохата, показват монарха сред ветераните, висшето духовенство и официалните гости. На част от кадрите той разговаря с опълченци, а на други чете речта си пред събралите се участници в тържествата.

В първото си слово цар Борис III определя Освобождението като най-значимото събитие в новата българска история:

„Освобождението на българския народ е най-величавият момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеоза на събраните най-съкровени въжделения, хранени от векове от българската душа.“

Монархът припомня, че именно на това място, 57 години по-рано, са се разиграли решителни сражения, в които руски войници и български опълченци са защитавали прохода срещу османските сили.

Той изтъква значението на българското опълчение, което, макар и наскоро създадено, успява да се превърне в символ на саможертва и национално възраждане.

„На това място преди 57 години българската съдба беше се спряла в колебание. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве, от които зависеше изходът на освободителната война.“

Особено място в речта заема признателността към Русия и руските войници, загинали за българското Освобождение.

Борис III припомня ролята на император Александър II, останал в българската историческа памет като Цар Освободител, и заявява:

„Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар Освободител, бляскаво увенча тоя полет на българина към свобода и народно добруване.“

Монархът определя Шипка като свещено място, което обединява българската историческа памет, църквата, армията и народа.

В словото си той свързва подвига на защитниците на прохода с делото на българските възрожденци, революционери и духовни водачи.

„Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събира в един епически устрем мъжеството и духовните сили на българския народ.“

Царят подчертава, че Паметникът на свободата трябва да бъде не просто архитектурен символ, а място, което да възпитава бъдещите поколения в почит към националната история.

„Всеки паметник, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг.“

Според думите му именно историческата памет е тази, която трябва да съхрани завинаги признателността към участниците в Освобождението.

Особено силен е финалът на първата реч, отправен към оцелелите опълченци и ветерани:

„Пред лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи между нас и пред невидимите гробове на славно загиналите, нека кажем, че свято ще пазим техния спомен. На живите нека кажем: „Бъдете горди, вашият пример вечно ще въодушевява българските сърца“. А на падналите в борбата да кажем: „Спете спокойно! Вашите завети няма да бъдат забравени!“

По-късно през деня, по време на народната трапеза на върха, цар Борис III произнася втора реч, насочена към състоянието на българското общество и предизвикателствата пред страната.

Това слово има различен характер. Докато първото е посветено основно на миналото и героизма на освободителите, второто разглежда настоящето и бъдещето на България.

Монархът подчертава, че историческите заслуги на предците задължават следващите поколения да работят за развитието на държавата.

„Нашата почит няма да бъде пълна, ако ние не се обърнем към тях за вдъхновение и поука, за да можем да продължим делото, което те ни завещаха.“

В речта си той говори за трудните международни условия и за необходимостта българският народ да съхрани своето единство.

Тези думи са произнесени в сложна историческа обстановка. България продължава да изпитва тежките политически и икономически последици от Първата световна война и Ньойския договор. Само три месеца преди тържествата, на 19 май 1934 г., в страната е извършен държавен преврат, след който политическите партии са забранени, а парламентарният живот е прекъснат.

В този контекст призивите на цар Борис III за национално единство имат и непосредствено политическо значение.

Монархът заявява:

„Нашият подвиг ще бъде да изградим върху неразрушимите основи, положени от великите наши прадеди, една здрава и щастлива България, създадена от същата калена здрава българщина, от която тъй изковаха в своето време съдбините на българското отечество.“

Царят отправя призив за съвместни усилия на народа, армията и интелигенцията, като поставя единството и трудолюбието в основата на бъдещото развитие на държавата.

„И нека си дадем тържествено обещание пред образа на всички паднали за родината герои, че ние, вървейки все напред, ще градим с сплотени усилия една все по-благоденствуваща и единна България.“

В архивните материали е запазен и още един важен момент от тържествата. Цар Борис III се среща лично с оцелелите български опълченци и руските ветерани от Освободителната война.

Фотографиите показват възрастните участници в сраженията, някои от които са с множество отличия по униформите си. Монархът ги поздравява и разговаря с тях, отдавайки почит на поколението, участвало в създаването на възстановената българска държава.

Снимките са ценен исторически документ, тъй като през 1934 г. от Шипченската епопея вече са изминали 57 години. Оцелелите непосредствени участници във военните действия са хора в напреднала възраст.

Сред представените архивни страници има и публикации на немски език, в които същите събития са документирани за чуждестранната аудитория. Надписите под фотографиите представят цар Борис III сред висшите духовници, по време на народната трапеза и при срещите му с руските ветерани.

Особено интересна е снимката, на която монархът е заобиколен от православни духовници. Тя е свързана с освещаването на Паметника на свободата и отразява участието на Българската православна църква в националните тържества.

Друг кадър показва Борис III на народната трапеза, докато чете речта си. На масата са подредени чаши, бутилки и съдове, а непосредствено до царя се намират официалните гости.

Трети тип фотографии документират непосредствените му срещи с опълченците. Те показват по-неформалната страна на тържествата, когато държавният глава лично поздравява ветераните.

В едно от архивните издания е запазен и автографът, оставен от Борис III в Златната книга на Шипченския паметник:

„Вечната слава и признателност на шипченските герои, борци за свободата, която преди петдесет и осем години изгря за България на това свято място, нека техният подвиг и завети, техните идеали и добродетели, вдъхновяват поколенията за обич и преданост към Родината!“

Днес тези архивни свидетелства позволяват да се възстанови атмосферата на едно от най-важните национални чествания през междувоенния период.

Те показват не само официалната церемония по откриването на Паметника на свободата, но и начина, по който българската държава през 30-те години на ХХ век представя Освобождението като основополагащо събитие в националната история.

Речите на Борис III съчетават признателност към руските освободители, почит към българските опълченци и призив за национално единство. Същевременно те отразяват политическия език и представите за държавност, характерни за България през 1934 година.

А самият Паметник на свободата остава един от най-разпознаваемите символи на българската история, съхранил спомена за сраженията, в които руски войници и български опълченци защитават Шипченския проход през август 1877 година.

Повече от девет десетилетия след историческите тържества архивните фотографии и думите, произнесени на върха, продължават да свидетелстват за признателността към хората, отдали живота си за Освобождението на България.

Коментари

коментари