ЕКСКЛУЗИВНО! Връх Сталин в България: Забравената история на Мусала

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 2925 метра надморска височина, над облаците и гранитните склонове на Рила, се издига Мусала. За повечето българи това е просто най-високият връх в България и на Балканския полуостров. Зад името му обаче стои история, която повече от век предизвиква спорове за език, национална идентичност, политика и историческа памет.

Една от най-разпространените версии е, че името Мусала идва от арабската дума „мусалла“, навлязла през османотурския език. Думата обозначава място за молитва или открито пространство за богослужение. Това поставя под съмнение популярните романтични обяснения, според които името непременно означавало „близо до Бога“, „път към Бога“ или дори „Аллахов трон“.

Точно тук започва и един от най-големите спорове. През годините многократно се появява твърдението, че древното българско име на Мусала било „Тангра“ и че преименуването му би представлявало възстановяване на историческото название. Проблемът е, че липсват надеждни средновековни извори или автентични карти, доказващи, че върхът действително е носил името Тангра преди османския период.

Желанието Мусала да получи друго име обаче не е явление от последните години. Темата се появява много преди съвременните политически спорове и периодично се превръща в символен въпрос за това доколко следите от османското минало трябва да останат в българската топонимия.

Има и период, в който името действително е сменено.

В края на 1949 г., в годините на най-силния култ към Йосиф Сталин, най-високият български връх е преименуван на Сталин. Името остава върху картите повече от десетилетие. След началото на десталинизацията решението е отменено и на 19 януари 1962 г. историческото име Мусала е възстановено.

Получава се любопитен исторически парадокс. Властта, която някога заличава Мусала и поставя на негово място името на съветския лидер, по-късно сама връща топонима с османски корени.

След демократичните промени спорът отново оживява. Предлагани са различни варианти за ново име, сред които „Свети Иван Рилски“. Аргументът на привържениците на промяната обикновено е, че най-високият връх на България трябва да носи име, свързано по-силно с българската история и култура.

Но тук възниква фундаменталният въпрос: трябва ли произходът на една дума да определя дали тя вече е част от националната история?

Мусала отдавна не е просто дума, наследена от определена историческа епоха. Името присъства в българската литература, география, туристически карти и културна памет. От него произлизат имената на Мусаленските езера, Мусаленския циркус, Мусаленския дял и други географски обекти. Именно тази система от свързани наименования е сред аргументите срещу поредното административно прекръстване.

Историята на Мусала всъщност показва нещо по-голямо от спора за една табела на върха. Българският език и българската география са натрупвали пластове през вековете. В тях има славянски, тракийски, гръцки, латински, турски и други следи. Не всяка дума с чужд произход остава завинаги „чужда“.

Може би затова Мусала оцелява след толкова опити за прекръстване.

Султани са изчезнали, режими са паднали, Сталин е свален от табелата, президенти и партии са спорили как трябва да се нарича върхът.

А той продължава да стои над България под името Мусала.