ЕКСКЛУЗИВНО: Жестоки разкрития уличават Борислав Сандов в паралелна власт в гората

Властта в София винаги е имала навика да раздава бъдеще на кредит, но рядко подписва празни чекове с такъв невъзмутим замах, както в мъгливото пладне на 8 февруари 2022 година. Тогава, в кабинета на четвъртия етаж на екоминистерството, където въздухът мирише на стара хартия и прясно смляно кафе, Борислав Сандов полага подписа си под четири страници с текст. За вицепремиера и екоактивист, издигнат на крилете на чистия идеализъм, това вероятно е изглеждало като поредният жест на протегната ръка към гражданския сектор.

За неколцина мъже в камуфлажни дрехи, разположили базата си сред буковите масиви на прохода Петрохан, този подпис се оказва нещо далеч по-ценно: невидима броня, институционална индулгенция и ключ към стотици хектари планински масиви. Четири години по-късно, след като същата тази хижа се превърна в лобно място, белязано от оловото на тройно убийство, архивите на властта започват да говорят с глас, който никой в столицата не иска да чува. Разследването на Свободния информационен канал показва как една грижливо полирана легенда за чиста съвест започва бавно, методично и необратимо да се саморазпада под тежестта на собствените си документи.

Повече от четиридесет месеца публичното обяснение на бившия министър звучеше успокояващо, почти приспивно. Пред телевизионните камери Сандов повтаряше фраза, която трябваше да обезвреди всеки опит за институционален натиск: листът хартия бил без правна стойност, просто едно морално ръкостискане, заместител на медийна снимка за кампания, жест без финансови или административни ангажименти. Според неговата първоначална версия той дори не познавал хората от новосъздадената Национална агенция за контрол на защитените територии преди съдбовния ден на подписването. Но когато думите му се поставят до автентичните документи и стенограмите от проверките на Инспектората, конструкцията поддава на всяка фуга. Текстът на самото споразумение, запазен в деловодните архиви на МОСВ, не говори с езика на невинното благопожелание. Там черно на бяло са положени тежки, чисто полицейски формулировки: осигуряване на регулаторни и контролни функции, провеждане на систематичен контрол и превенция, сътрудничество при изпълнението на мерки в защитените зони. Нито един чиновник с минимален административен опит не би нарекъл подобен речник безобидна снимка за спомен.

Когато човек се вгледа в генезиса на това познанство, картината става още по-неудобна за официалния наратив. Публично обявената дистанция — уверението, че хората от хижата не са били приятели, колеги или съпартийци — се пропуква под натиска на собствените признания на бившия вицепремиер. В по-късни разговори Сандов сам признава, че подписът на 8 февруари не е бил изолиран миг на невнимание. През януари същата година председателят на сдружението Ивайло Иванов влиза в сградата на министерството за първа среща, носейки снимки на
високопроходими джипове, разкази за алпийска екипировка и обещания за международни контакти под шапката на европейски рейнджърски асоциации. Следва втора среща, на която вече се чертаят параметрите на бъдещия държавен документ. В трети разговор Сандов отива още по-далеч и заявява пред медиите, че срещите са били общо три и че самият той лично е участвал в изписването на текста. Трудно е да се намери семантична акробатика, която да помири фразата „не познавах тези хора преди споразумението“ с факта, че в рамките на броени седмици си се затворил с тях три пъти в кабинета си, за да съставяте регламент за контрол над планината.

Още по-дълбока е пукнатината в самото сърце на държавната машина. Всяко стандартно споразумение на министерско ниво минава през безмилостната цедка на деловодството: входящ номер, резолюция до дирекция „Национална служба за защита на природата“, съгласувателни подписи от ресорни началници и най-вече параф от правната дирекция за законосъобразност. В случая с НАКЗТ тази процедура просто е била изтрита. Вътрешният одит на МОСВ, разпореден месеци по-късно, установява зловеща институционална тишина: експертите на ведомството никога не са виждали проекта, правният отдел не е давал становище, а дирекциите не са инициирали никакво партньорство. Споразумението е родено изцяло в затворения периметър на политическия кабинет. Сандов се опитва да защити това с тезата, че актът няма характер на договор и затова юридическо съгласуване не е било нужно. Но това признание, доброволно изречено в ефир, се превръща в най-тежкото му институционално самоизобличаване. То доказва, че най-висшият екологичен орган на държавата е парафирал делегиране на контролни функции, заобикаляйки собствените си юристи, в полза на сдружение, регистрирано само месец по-рано в патримониума на Търговския регистър.
Въпросът за физическото присъствие в планината е онази пресечна точка, в която логиката на обясненията се пречупва окончателно. Първоначалното твърдение на бившия министър представяше първото му посещение в хижа „Петрохан“ през 2022 година като чисто професионален контрол. Той заяви пред камерите на националната телевизия, че е отишъл на място, за да инспектира базата, да се увери, че работата не е фиктивна, че обещаната техника наистина съществува и че условията са подходящи за бъдещо държавно обучение на рейнджъри. Месеци по-късно обаче, когато напрежението около разследването ескалира, разказът претърпя метаморфоза, достойна за евтин криминален роман. Сандов смени тона и обяви, че посещението е било напълно случайно: вече не бил министър, а кандидат-депутат, минавал транзитно през прохода на път за предизборна среща в Монтана, видял познатия от снимките обект и решил просто да спре за чай на верандата.
Разследващият екип на Свободния информационен канал се натъква тук на парадокс, който бившият вицепремиер едва ли може да разреши сам. Ако в края на лятото на 2022 година Сандов е отишъл на проверка в базата като действащ инспектор на държавата, на какво основание обикновен гражданин и партиен кандидат провежда ревизии на материална база за държавни нужди? Ако пък визитата е била просто спонтанна почивка за билков чай, тогава излиза, че министърът е сложил държавния печат под споразумение за систематичен контрол седем месеца по-рано, без нито един негов подчинен някога да е стъпвал на терен и без да е проверил дали зад лъскавите презентации не се крие обикновен планински призрак. Която и от двете версии да избере защитата му днес, тя неизбежно уличава автора си или в институционална злоупотреба, или в непростима управленска лекомисленост.
Но историята не спира до прага на кампанията през 2022 година. Онова, което Сандов упорито наричаше служебна коректност, започва да придобива отчетливи очертания на лична фамилиарност. Бившият вицепремиер призна, че се е връщал в хижата и през 2023 година — този път семейно, с предварително телефонно обаждане до домакините, оставайки да пренощува под техния покрив. През 2024 година следва ново лично гостуване, а контактите с Ивайло Иванов продължават чак до навечерието на кървавата развръзка в планината. Пребиваването в една планинска хижа не е престъпление само по себе си, но контекстът тук е смазващ. Докато Сандов гостува със семейството си на хората от Петрохан, служебното ръководство на министерството в София вече отдавна е задействало всички аварийни спирачки срещу същата тази група.
Още през септември 2022 година, веднага след падането на кабинета „Петков“, чиновниците в МОСВ разбират в какъв капан е вкарана институцията. Новият екип привиква Ивайло Иванов с предложението споразумението да бъде прекратено тихо и по взаимно съгласие. Но получилият държавно признание председател на НАКЗТ категорично отказва да се раздели с документа. Министерството е принудено да предприеме извънредни мерки: изпраща нотариална покана с настояване сдружението незабавно да премахне името на МОСВ от джиповете и интернет платформите си и да прекрати всякакви акции в горите, основаващи се на подписа на Сандов. Малко след това ведомството официално сезира Софийска градска прокуратура и МВР заради сигнали, че въоръжени с листа хартия лица упражняват квази-полицейски контрол над граждани и дървосекачи в района на прохода.
Тук цялата защитна теза за безвредното стискане на ръце се сгромолясва с гръм и трясък. Ако подписаното от Сандов споразумение наистина е било правно нищо, ако не е пораждало никакви права и задължения, защо държавата трябваше да наема нотариуси, да праща предупреждения с обратна разписка и да моли полицията за намеса? Никой не сезира държавното обвинение заради обикновена снимка от пресконференция. Институциите се задействат тогава, когато един държавен документ започне да произвежда нелегитимна власт на терен. И докато министерството се опитва да си върне контрола над собствения си суверенитет, бившият министър избира да прекарва уикендите си точно там, където държавата вижда заплаха.
Кулминацията на този четиригодишен разпад настъпи в средата на септември 2026 година, когато Софийската градска прокуратура сложи край на медийните престрелки и обяви привличането на бившия екоминистър като обвиняем за престъпление по служба. Юридическата формула е студена и безпощадна: превишаване на власт с цел набавяне на облага, изразяваща се в предоставяне на контролни функции и свободен достъп до територии под прикритието на министерството. Сандов побърза да контраатакува с процедурен аргумент, обяснявайки, че няма връчена призовка и следователно обвинението формално не съществува. Това е защитна тактика, която печели дни пред камерите, но не променя факта, че прокурорското постановление с неговото име вече е факт в папките на следствието. Вторият му аргумент — че МОСВ не притежава земи в Петрохан и следователно няма как да предостави достъп до тях — удря в правилна посока по отношение на горския фонд, но пропуска същината на проблема: облагата в наказателното право рядко се измерва само в нотариални актове за собственост. Когато един висш сановник даде на частна структура правото да се легитимира с държавния герб пред горските власти, той ѝ подарява най-скъпата възможна валута — властови имунитет.
Сега, когато куршумите в хижата затвориха завинаги устите на основните свидетели, случаят престава да бъде просто хроника на една управленска грешка. Той се превръща в анатомия на това как институциите могат да бъдат овладявани отвътре без съпротива, без шум и без съгласуване. Кой свърза през зимата на 2022 година новоизпечения министър с лидерите на това сдружение? На чий компютър в министерския кабинет бе написан текстът, дал зелена светлина на паралелната власт в прохода? Защо предупрежденията на чиновниците бяха игнорирани в името на една фасадна пиар кампания?
Истината за споразумението от Петрохан вече не принадлежи на оправдателните телевизионни монолози. Тя е заключена между страниците на официалния доклад на МОСВ, досъдебното производство на градската прокуратура и следите от кръв по верандата, където някога се пиеше чай под егидата на държавата. Защото в политиката има грешки, които се заличават с оставки, но има и подписи, които оставят белези, незарастващи дори когато министрите отдавна са се превърнали в обикновени граждани с адвокати.

БЕЗПОРНИТЕ ФАКТИ:

Коментари

коментари