Експертът Боян Рашев: Скъпият газ връща Европа към въглищата

Европейската енергийна политика отново се сблъсква с реалността на високите цени и необходимостта от сигурно електроснабдяване. Според анализ на енергийния експерт Боян Рашев, публикуван в публичния му профил във Facebook, скъпият природен газ и ограничените доставки отново правят въглищните централи важна част от енергийната система на континента.

Рашев посочва, че цената на природния газ в Европа през септември е преминала границата от 80 евро за мегаватчас, а газовите хранилища са на по-ниски от обичайните нива. На този фон анализ, цитиран от него, предвижда производството на електроенергия от въглища в Европа да нарасне значително през следващите месеци.

Особено показателен според него е примерът с Германия. Страната години наред затваря въглищни мощности като част от зеления си преход, но при периоди без достатъчно производство от слънце и вятър останалите въглищни електроцентрали се натоварват почти до максималния си капацитет. В същото време работят и значителни газови мощности, въпреки високите цени на горивото.

Според Рашев този процес показва един от основните проблеми на европейската енергийна политика. Докато местният добив на нефт, газ и въглища постепенно намалява, потреблението на енергия и суровини не изчезва. Вместо това Европа започва да разчита в по-голяма степен на внос от други държави.

Той обръща внимание и на факта, че ЕС продължава да купува втечнен природен газ и други енергийни ресурси от външни доставчици, включително Русия и САЩ. Така според неговата теза част от емисиите и индустриалното производство просто се изместват извън европейските граници, докато готовите продукти и суровини впоследствие се внасят обратно.

Като противоположен пример Рашев посочва Китай. Страната продължава да изгражда огромни мощности от възобновяеми източници, но паралелно с това въвежда и нови въглищни централи, както и ядрени и водни мощности. През първата половина на 2026 г., според данните, цитирани в анализа, Китай е добавил 30 гигавата нови въглищни мощности и е започнал изграждането на още 25,4 гигавата.

Това не означава отказ от възобновяемата енергия. Напротив, Рашев подчертава, че ВЕИ и батериите са ключови технологии и Европа трябва да продължи да инвестира в тях. Според него обаче нарастващата електрификация на транспорта, отоплението, индустрията и центровете за данни ще изисква все по-голямо количество надеждна електроенергия по всяко време на денонощието.

Проблемът става особено видим в студени и безветрени вечери, когато производството от слънчеви и вятърни мощности е ограничено. Тогава енергийната система трябва да разполага с достатъчно други мощности, които могат да бъдат включени независимо от атмосферните условия.

Основният извод в анализа е, че Европа рискува да се превърне във все по-зависим вносител на енергия и технологии, ако продължи да затваря собствени мощности, без да разполага с достатъчно надеждна алтернатива. Именно затова при ново поскъпване на газа или спад на производството от ВЕИ въглищните централи отново се оказват необходим резерв.

Така европейският енергиен преход се изправя пред основния си въпрос: как едновременно да бъдат намалени емисиите, да се запази конкурентоспособността на индустрията и да се гарантира сигурно и достъпно електроснабдяване. Засега развитието през тази есен показва, че въглищата все още далеч не са останали окончателно в миналото.