Чуждите банки печелят, България плаща: Димитър Радев е лобист на банковия сектор на гърба на българите

По разбираеми за мен причини, авторът не иска и не може да го публикува лично. Разбирам го. Затова запазвам неговата анонимност.

Аз, като пенсионер, обаче, имам свободата да изразявам мнение и да публикувам неща, които не се харесват от казионните медии и колониалният слугинаж, който управлява страната. Най-много да ме донамразят. Нищо ново. Ще го преживея.

Ето текста, с който за много неща съм съгласен:

„Алармата на гуверньора: защита на банките или на икономиката?

Най-силният глас срещу предложеното облагане на свръхпечалбите на българските банки не идва от самите банки. Той идва от управителя на Българската народна банка Димитър Радев. В официална позиция, публикувана в Капитал, Радев предупреждава, че „вдигането на данъци има цена“ и че допълнителното облагане „може да доведе до по-скъп или по-трудно достъпен кредит“, да ограничи частните инвестиции и да повиши цената на държавното финансиране. Той подчертава, че формално данъкът се плаща от банките, но „икономическата му тежест не е задължително да остане при тях“ и че част от нея може да бъде прехвърлена към клиентите чрез по-високи лихви, по-строги кредитни стандарти или промени в депозитните условия.

Радев многократно акцентира, че това е „предупреждение за последици“, а не защита на разпределянето на дивиденти. Именно в това се крие проблемът. Като систематично подчертава единствено рисковете и никога не споменава възможните ползи от преразпределението на част от свръхпечалбите, нито огромното разминаване между алармите му и реалността на здрав, добре капитализиран и с високи маржове банков сектор, гуверньорът на практика потвърждава, че централната банка действа повече като защитник на банковите дивиденти, отколкото като институция, чиято основна грижа е укрепването на реалната икономика.

Банковият сектор у нас остава сред най-ефективните в Европа. Съотношението разходи към приходи се движи около 35–37% през последните години – значително под средното за ЕС от около 50–55%. Банките имат приходи около 3,5–4% от БВП като нетен оперативен доход при собствени оперативни разходи от едва около 1,3% от БВП.

Банковото дело не се включва в БВП по добра причина – то е разход за икономиката, а не създаване на нова стойност в същия смисъл като производството или услугите. Когато секторът извлича толкова висок дял при толкова ниски разходи, това не е признак на крехко равновеси, а на комфортни маржове – трансфер от фирми и домакинства към акционерите.

Тези акционери са основно чужестранни. Трите най-големи банки – УниКредит Булбанк, Банка ДСК и Обединена българска банка – носят български имена и лицензи, но собствеността им е италианска, унгарска и белгийска. През последните години те разпределиха значителни дивиденти към чуждестранните си собственици. Решението да се изпратят стотици милиони евро в чужбина, вместо да се капитализира всяко допълнително евро от печалбата, е показателно: собствениците са преценили, че по-нататъшната капитализация не е необходима, а Централната банка е одобрила тези разпределения. Когато банките – с благословията на регулатора – избират да платят големи дивиденти, те сигнализират, че капиталовата им позиция вече е достатъчно комфортна, за да поддържа кредитирането. Трудно е да се твърди, че всяко допълнително евро данък ще застраши кредитния капацитет, докато големи суми вече са напуснали банковата система като дивиденти с официално одобрение.

Членството в еврозоната допълнително отслабва аргумента за специална защита. С една и съща единица капитал банките вече могат да поддържат по-голям обем кредити в рамките на европейския надзорен режим. Ликвидността, правилата за обезпечения и достъпът до Евросистемата подобриха средата за разширяване на кредитирането. Твърдението, че умерен данък върху печалбите над определен праг ще обърне тези предимства, е преувеличено.

Мандатът на централната банка не е да максимизира възвръщаемостта на акционерите в Италия, Унгария и Белгия. Нейното задължение е да пази стабилността на системата, но същевременно да гарантира, че финансовият сектор служи на реалната икономика, а не я изцежда.

Когато банките генерират устойчиво висока възвръщаемост спрямо разходите си и спрямо размера на икономиката, а значителна част от тази възвръщаемост напуска страната при най-ниските данъчни ставки в Европа, публичната политика има легитимни инструменти да пребалансира отношението. Данъчното облагане е един от тях.

Пренасочването на част от свръхпечалбите към бюджета не унищожава капитал – то преразпределя излишък, създаден от българската икономика, за по-широки обществени цели.

Нищо от това не изисква враждебност към банките или пренебрегване на значението на силните капиталови буфери. Българските банки са печеливши, ликвидни и добре капитализирани по европейски стандарти. Те са доказали, че могат едновременно да разпределят големи дивиденти и да разширяват кредитирането. Внимателно конструиран данък върху печалбите над ясно определен праг едва ли ще промени тази основна картина. Това, което ще промени, е посоката на част от излишъка: по-малко ще изтича в чужбина като дивиденти и повече ще остане на разположение за публични нужди.

Централната банка не трябва да функционира като главен лобист на институциите, които надзирава. Нейната първостепенна отговорност е към икономиката, към бизнеса и към гражданите – не към дивидентните потоци на чуждестранни собственици. Когато регулаторът последователно приоритизира защитата на банковите печалби пред нуждата от по-справедливо разпределение на излишъка, който тези печалби представляват, той рискува да подкопае именно общественото доверие, върху което в крайна сметка се крепи здравата финансова система.“

Хареса ли ви?

Аз бих използвал много по-остър език и бих уточнил, че чуждите банки в България не са нищо друго освен средство за ограбване на територията. Всичките приказки за „капитал“ и т.н. са опашати лъжи. Лицензът за банка ви дава право да правите пари от въздуха и да събирате лихви и такси върху тях.

Авторът говори и за роля на централна банка. Тук с него се разминаваме. България вече няма централна банка, независимо от табелата на сградата. Имаме клон на ЕЦБ. Всички решения се взимат във Франкфурт, а управителят на клона защитава мнението именно на своите началници.