Елитът ни днес се бори само за ключовете от моргата, в която скоро ще е умрялата ни държава
Докато политическата сцена у нас отново гори в пожара на сутрешни блокове, партийни декларации, задкулисни пазарлъци и улични протести, истинската диагноза на държавата остава скрита зад кулисите на евтиния пиар. А реалността е брутално проста: политическият и икономическият елит днес не се бори за бъдеще, за реформи или за визия. Те се борят единствено за ключовете от моргата, в която скоро ще бъде заключена умрялата ни държава.
Разединеното общество и пълната липса на грижа
Години наред държавността бе разграждана тухла по тухла. Институциите бяха обезкостени и превърнати в кухи черупки, обслужващи частни, корпоративни и партийни интереси. Здравеопазването, образованието, правосъдието и инфраструктурата отдавна не са системи за обществена услуга, а просто пунктове за разпределяне на обществени поръчки и европейски фондове.
Грижата за обикновения човек е напълно заличена от уравненията на управляващите. Докато в белите държави институциите съществуват, за да създават сигурност, предвидимост и социален щит за гражданите, у нас българинът е оставен да се спасява поединично. Обществото е потънало в апатия и отчуждение, а последните бюджетни правителствени решения за 2026 г. окончателно довършиха средната класа:
Ново увеличение на осигурителната тежест: Повишаването на вноските и праговете за бизнеса и работещите майки и бащи директно орязва семейните бюджети.
Удар по младите и работещите: Вместо да се стимулира раждаемостта, данъчните облекчения за деца застиват на старите нива, блокирани от растяща инфлация, докато държавният апарат надува собствените си административни разходи.
Реформи на хартия: Промените в ТЕЛК и изчисленията за трудов стаж затягат примката около най-уязвимите, превръщайки бюджета за 2026 г. в счетоводно прогонване на млади хора извън България.
България – вечната разменна монета: Малката държава с големите грешки, политиците губят войните, спечелени от войниците | RNS
Демографската математика: Защо изчезваме?
Простата демографска математика казва следното: за да може една нация просто да се възпроизвежда и да оцелее на картата, коефициентът на плодовитост трябва да бъде поне 2.1 деца на една жена – т.е. всяка българка да има поне 2 деца. У нас тази фундаментална математика отдавна е превърната в „екзотика“. Заради пълната липса на жилищна политика за млади семейства, безплатни детски градини с гарантирани места, сигурна и безплатна педиатрична грижа и гъвкаво работно време за майките, второто дете у нас се възприема почти като лукс, а третото – като геройство или лудост.
Българският модел срещу нормалния свят
В белите държави управляващите отдавна разбраха, че без хора няма държава, няма икономика и няма кои да плаща пенсиите:
Унгария опрощава доживотно подоходния данък за майки с 4 деца, подпомага покупката на семеен автомобил и дава безлихвени жилищни кредити, които се опрощават при раждане.
Франция поддържа най-високата раждаемост в Европа чрез мащабна мрежа от безплатни ясли (crèches) и агресивни семечни облекчения, които правят отглеждането на повече деца икономически изгодно за родителя.
Скандинавските страни инвестират милиарди в пълна равенство между родителите, 100% платено бащинство и безплатно образование от най-ранна възраст.
У нас стратегията е коренно противоположна: изцеждане на ресурса до краен предел тук и сега, без мисъл за утрешния ден. Битката за власт отдавна няма мащаба на някакъв грандиозен грабеж – тя прилича на безскрупулно разграбване на остатъците. Политикът, капиталът и сивият бизнес са съучастници в един и същ спектакъл. Те виждат, че тялото на държавата е на апаратно дишане, че селата и градовете пустеят, но никой няма намерение да я лекува. Целта е просто да си последният, който държи ключа от вратата, за да разпредели последните порции от бюджета.
България в Аржентинския сценарий: как държави с всичко могат да останат без нищо | RNS
Илюзията на властта
Най-голямата наивност на днешните ни управляващи обаче се крие в тяхната късогледство. Те вярват, че като превземат институциите и си гласуват удобния Бюджет 2026, си осигуряват вечно господство и безкраен източник на публични средства.
Реалността е, че с унищожаването на собствената си държава, те унищожават и собствената си хранителна среда. Когато държавата окончателно фалира – демографски, икономически и институционално, – за тях няма да остане абсолютно нищо за крадене. Външните геополитически сили и големи глобални играчи няма да търпят нестабилна и куха територия на кръстопът. С пълното обезсилване на локалните институции, външните фактори просто ще заменят днешната самозабравила се местна олигархия със свои директни, назначени и послушни фигуранти.
Тогава днешните обладатели на властта ще разберат горчивата истина: че в битката за ключовете от моргата са се превърнали единствено в собствените си гробокопачи.
Post Comment