Емил Йотовски за „Петрохан“: Помним двойния стандарт при събарянето на паметници

Писателят и сценарист Емил Йотовски излезе с кратък, но остър коментар след разрушаването на паметната плоча на прохода „Петрохан“, като постави въпроса за двойните стандарти в обществената реакция към събарянето на паметници.

Поводът е разрушаването на мемориалната плоча, поставена в памет на шестимата загинали, свързани със случая „Петрохан-Околчица“. Слави Трифонов публично пое отговорност за премахването ѝ, а Мартин Карбовски заяви, че е бил заедно с него при акцията.

Случаят предизвика незабавни реакции. Ралица Асенова, майка на един от загиналите, поиска прокуратурата да се самосезира, а районът около разрушената плоча беше отцепен. По случая беше образувано и разследване.

На този фон Йотовски публикува коментара си със заглавие „Самосезирах се“.

Основната му теза е, че част от хората, които днес остро осъждат разрушаването на мемориала на „Петрохан“, в миналото са приемали или подкрепяли премахването на други паметници.

Йотовски прави пряка препратка към демонтажа на Паметника на Съветската армия в София и твърди, че тогава събарянето е било представяно от определени среди като правилно, модерно и европейско действие.

Според него реакцията към „Петрохан“ показва различен стандарт.

„Днес явно не е така“, е смисълът на неговия коментар, в който авторът обвинява политическите и обществени опоненти в лицемерие и непоследователност.

Йотовски подчертава, че самият той не поставя двата случая на едно и също морално равнище. Напротив, според него събарянето на Паметника на Съветската армия и разрушаването на мемориала на „Петрохан“ са несравними като исторически и обществен контекст.

Коментарът му обаче поставя по-широк въпрос: може ли отношението към разрушаването на паметници да зависи единствено от това кого или какво символизира конкретният монумент?

Спорът около „Петрохан“ вече излезе далеч извън рамките на самия мемориален знак. От едната страна са хората, които смятат, че плочата не е трябвало да бъде поставяна и приемат действията по премахването ѝ като морално оправдани. От другата са близките на загиналите и хората, според които разрушаването ѝ представлява недопустима саморазправа.

Именно върху този сблъсък Йотовски изгражда своя коментар.

За него случаят е поредният пример как едно и също действие може да бъде определяно като „гражданска позиция“ или като „вандализъм“ в зависимост от политическата и идеологическата гледна точка.

Така разрушената плоча на „Петрохан“ се превърна не само в предмет на полицейско и обществено внимание, но и в нов повод за стария спор за паметта, символите и двойните стандарти в българското общество.