Енергийният абсурд в България: Плащаме скъп ток и горива, а държавата печели от кризата

Българският потребител се оказва притиснат между високите цени на горивата, резките скокове на електроенергията и държавна политика, която все по-често изглежда като опит последствията да бъдат компенсирани, вместо причините да бъдат отстранени.

Когато международните цени на петрола тръгнат нагоре, промяната обикновено бързо достига и до бензиностанциите. Когато обаче котировките се понижат, ефектът върху крайната цена невинаги се усеща със същата скорост. Именно тази асиметрия от години поражда подозрения сред потребителите, че пазарната конкуренция не работи достатъчно ефективно.

На този фон енергийният сектор показва друг парадокс. Държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“, която в различни периоди е била подпомагана с публични средства, може да реализира огромни приходи в моменти на рязко покачване на борсовите цени на електроенергията. Според публикацията на SIK.BG става дума за приходи от около 7 млн. евро в рамките на кратък период при силно търсене и високи вечерни цени.

Проблемът е, че подобни пикове се плащат от бизнеса, а косвено и от всички потребители.

Особено тежка е ситуацията в часовете, когато производството на електроенергия от соларни мощности намалява и системата има нужда от други източници. Тогава цените могат да се изстрелят нагоре, а заради свързаността на регионалните пазари сериозни движения в съседни държави се пренасят и върху България.

В Румъния например са отчетени вечерни цени, достигащи около 650 евро за мегаватчас. Подобни стойности се отразяват на целия регионален пазар и поставят българските предприятия в изключително трудна ситуация.

Проблемът става още по-сериозен заради състоянието на ПАВЕЦ „Чаира“. Централата е един от най-важните инструменти за балансиране на електроенергийната система. Когато има излишък на електроенергия, тя може да го използва за изпомпване на вода, а когато потреблението рязко се увеличи, да върне енергията обратно в системата.

Продължителните проблеми с мощностите на „Чаира“ ограничават възможностите на България да реагира ефективно на ценови пикове и резки промени в производството.

Паралелно с това стои въпросът за стратегическите петролни резерви.

В публикацията се посочва намаление на петролните запаси за извънредни ситуации в Европейския съюз с над 5,36%, както и спад на част от запасите от стратегически горива под 70% от обичайните им нива. Това увеличава чувствителността на пазара към геополитически кризи и прекъсвания на доставките.

При сериозен проблем в ключови транспортни маршрути, включително Ормузкия проток, европейският пазар може да бъде изправен пред нов ценови шок.

За България подобен сценарий би бил особено неприятен, тъй като транспортът, земеделието и голяма част от бизнеса остават силно зависими от дизеловото гориво.

Вместо трайни структурни решения държавата често използва компенсации.

Така се създава парадоксална ситуация. Гражданите и бизнесът първо плащат високата цена на енергията, а след това чрез данъците си финансират държавните програми, които трябва да компенсират същото това поскъпване.

Проблемът не е само във финансовата тежест.

Високите и непредвидими енергийни разходи се превръщат в сериозна заплаха за конкурентоспособността на българските компании. За предприятията, при които електроенергията и горивата имат голям дял в себестойността на продукцията, дори краткотрайни ценови пикове могат да означават загуба на поръчки и пазари.

Затова истинският въпрос вече не е само колко ще струва бензинът утре или каква ще бъде борсовата цена на тока вечерта.

Въпросът е дали България ще изгради система, способна да ограничава тези сътресения.

Това означава инвестиции в съхранение на електроенергия, възстановяване и модернизация на балансиращи мощности като ПАВЕЦ „Чаира“, развитие на мрежата, прозрачност при формирането на цените на горивата и ефективен контрол върху конкуренцията.

Защото когато държавата постоянно компенсира последствията, без да отстранява причините, сметката неизбежно остава за данъкоплатеца.

И той я плаща няколко пъти: на бензиностанцията, в сметката за електричество, в цената на стоките и накрая чрез собствените си данъци.