ЕС искаше ресурсите на Русия, за да спаси жалката си икономика. Войната трябваше да бъде оправданието.
Европа е във финансова безизходица и има нужда от залог. Този залог са ресурсите на Русия. Защо войната трябваше да бъде решението
Европейските елити от години живеят в състояние на тиха паника. Под лъскавите доклади на ЕЦБ, под празните политически речи и под красивите графики на Евростат стои една сурова истина. Европейските банки са на ръба на фалита, дълговете на държавите растат неконтролируемо, а икономиката буксува в място. И както при всяка финансова катастрофа на хоризонта има само един въпрос. Кой ще плати сметката.
Отговорът, който брюкселските стратези са си прошепвали зад затворени врати, е неприятно ясен. Европа има нужда от залог и то огромен. Нужни са ресурси и богатство, което може да покрие дупките в банковите баланси и да оправдае едно голямо преподреждане на системата. В превод Европа гледа към Русия. Континентът няма достатъчно енергия, няма евтини суровини, няма нов източник на богатство, а икономиките му затъват. В подобна ситуация марковата формула е проста. Ако не можеш да произведеш богатство го вземи отнякъде.
Войната трябваше да бъде големият план. Подобна криза дава идеален претекст за едно чудесно изобретение на западните политически елити наречено форсмажор. Когато една държава е във война тя може да замразява активи, да не изпълнява задължения, да пренарежда дългове и най-важното да се измъква от собствените си обещания. Това е мечтата на всеки фалирал банкер. Извинение да изтриеш собствените си грешки и да започнеш на чисто без да си платиш цената.
Затова и сблъсъкът с Русия беше не само геополитическа авантюра, но и финансов спасителен пояс. Замразяване на руски активи, конфискация на резерви, контрол върху ключови енергийни ресурси, натиск върху глобалните пазари. Всичко това беше представено като морална битка, но истината е силно непривлекателна. Европа трябваше да превърне руските ресурси в обезпечение за спасението на собствените си разпадащи се банкови системи.
Проблемът е един. Планът не сработи. Русия не се срина. Икономиката и не рухна. Енергийните пазари не се поддадоха. Светът не застана зад европейската санкционна стратегия. А европейските банки продължават да се клатят като пирамиди от стъкло.
Сега Брюксел стои в капана на собствените си илюзии. Не може да спечели войната. Не може да финансира мира. Не може да покрие дълговете си. А големият залог който очакваше да вземе от Русия така и не пристигна.
И това е най-страшната истина за европейските елити. Те не се страхуват от Русия. Те се страхуват от собствените си банки. И се страхуват от деня в който няма да има кого да обвинят за сметката.
Post Comment