Евроатлантическите „матросовци“ защо не вземат да върнат откраднатото чрез приватизацията и тогава да се пробват със същия комсомолски патос?!
Ей ги пак, смели, правоверни евроатлантици, окопали се зад микрофоните и клавиатурите, с комсомолския си плам в пълна бойна готовност. Говорят ни за ценности, морал, патриотизъм, отговорност. Саможертва даже! Само дето тази саможертва, не щеш ли, някак винаги се случва с държавна субсидия, бордова заплата и две трици от масата на някоя “вече ефективна” приватизация.
Та тия съвременни матросовци – защо не почнат от себе си? Да речем, върнат обратно онези апетитни апартаменти от края на 90-те, получени срещу едно трепване на вежда в правилната партийна посока. Или поне да върнат ония фабрики и заводи, които се “реструктурираха” толкова ефективно, че днес на мястото им расте бурен и стои надпис „Продава се“.
Но не, те пак са на амвона – сега вече не като комсомолски секретари, а като евроатлантически морални ментори. Със същата фразеология, само че сменили Москва с Брюксел и петолъчката с някой западен фонд. Пак същата патетика, същото повелително множествено число: “Трябва да…”, “Ние всички сме длъжни…”, “България заслужава…”
Ама хайде де – покажете как се прави! Върнете придобивките, дето “грешно” ги придобихте през приватизацията. Дайте личен пример – не с декларация, а със собственост. Или поне върнете ДК-варелите, с които сте точили от бившето АПК. Ще се възхитим, обещаваме. Народът обича жертви – особено доброволни и ретроактивни!
До тогава обаче – оставете патоса, моля. Моралът не се рецитира, особено ако го правиш от офис с мебели от ликвидирания Дом на културата на бившия завод „Победа“.
Така че, мили евроатлантически матрософци, марш в архива на прехода и си припомнете как точно се стигна до този комсомолски патос в костюм от “Армани”, купен с ваучери от битака на държавата.
Post Comment