Еврокомисията нагло! Цифровото евро трябва да се приема задължително
Европейската комисия вече не представя цифровото евро единствено като допълнителна възможност за разплащане. В официален писмен отговор тя защитава необходимостта то да бъде приемано задължително, за да не остане използването му избирателно и фрагментирано в отделните държави от еврозоната.
Европейската комисия вече не представя цифровото евро единствено като допълнителна възможност за разплащане. В официален писмен отговор тя защитава необходимостта то да бъде приемано задължително, за да не остане използването му избирателно и фрагментирано в отделните държави от еврозоната.
За отговора съобщи евродепутатът от „Възраждане“/“Европа на суверенните нации“ Рада Лайкова. Документът е автентичен и е публикуван в регистъра на Европейския парламент под номер E-002402/2026. Официалният отговор е даден от Валдис Домбровскис от името на Европейската комисия на 4 август 2026 г.
Комисията: Без задължение цифровото евро ще се приема избирателно
Валдис Домбровскис
В него се посочва:
„С предложението на Комисията се предоставя на цифровото евро — като нова, цифрова форма на единната валута — статут на законно платежно средство. Това е подобно на статута на законно платежно средство на евробанкнотите и евромонетите, който също налага задължително приемане.“
След това Комисията обяснява защо според нея доброволното приемане не е достатъчно:
„Задължителното приемане на цифровото евро е необходимо, за да се гарантира ефективното използване на еврото като единна валута на ЕС, което е и самата цел на член 133 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Задължителното приемане ще позволи цифровото евро да се ползва с достатъчно еднаква степен на приемане в цялата еврозона. При липсата на това изискване за приемане ще е налице риск цифровото евро да бъде приемано само избирателно, което води до фрагментирана използваемост на цифровото евро, което от своя страна противоречи на целта на член 133 от ДФЕС.“
Тъкмо тази част от отговора предизвика острата реакция на Лайкова. Според нея Комисията на практика признава, че не разчита цифровото евро да получи достатъчно широко доброволно приемане и затова предвижда законово задължение.
Евродепутатът оспорва и позоваването на член 133 от ДФЕС. Разпоредбата дава право на Европейския парламент и Съвета да определят мерките, необходими за използването на еврото като единна валута, но не съдържа изрично споменаване на цифрово евро или на задължение граждани и търговци да приемат нова цифрова форма на плащане. Според Лайкова Комисията разширява смисъла на тази разпоредба, за да обоснове новото задължение.
Кой ще бъде задължен да приема цифровото евро
Официалният отговор действително говори общо за задължително приемане, без още в първия абзац да посочва изчерпателно кой ще бъде задължен и при какви условия. От законодателните документи обаче се вижда, че адресатът на задължението е получателят на плащането, а не платецът.
В първоначалното предложение на Европейската комисия е използван терминът payee — получател по парично задължение. Това понятие е по-широко от търговец и може да обхваща предприятия, самонаети лица, организации и други професионални или институционални получатели на плащания.
Следователно гражданите няма да бъдат задължавани да откриват сметка в цифрово евро, да държат средства в нея или да използват цифровото евро като платци. Когато обаче дадено лице или организация получава плащания в рамките на стопанска или професионална дейност и попада в обхвата на регламента, възможността му да откаже цифровото евро ще бъде ограничена.
Табела или клауза в общите условия няма да са достатъчни
Предвиденият режим не позволява задълженият получател просто да обяви, че не приема цифрово евро. В член 10 от позицията на Съвета е записана забрана плащанията в цифрово евро да бъдат изключвани едностранно чрез предварително изготвени договорни условия или чрез търговски практики.
Това означава, че табела на входа, съобщение в интернет магазин или клауза в общите условия може да се окажат недостатъчни, ако търговецът попада сред задължените да приемат цифровото евро. За договорните клаузи между предприятия са предвидени отделни правила, но спрямо потребителите едностранният предварителен отказ по принцип няма да бъде достатъчен.
Когато получателят се позовава на временна техническа или друга обективна причина, именно той ще трябва да докаже, че основанието е било действително, легитимно и пропорционално на конкретните обстоятелства.
Задължението ще бъде подкрепено със санкции
Предвижда се задължението да бъде подкрепено и със санкции. Според позицията на Съвета държавите от еврозоната трябва да определят компетентни органи, които да следят за спазването на режима, както и ефективни, пропорционални и възпиращи санкции при нарушения. Конкретните размери и процедури ще бъдат определяни на национално равнище.
Така задължителното приемане не е политически лозунг или пожелателна препоръка, а основен принцип в подготвяната правна рамка. Предвиждат се конкретни адресати, ограничени основания за отказ, забрана за едностранно изключване и санкционен механизъм.
Регламентът все още не е окончателно приет и отделните формулировки могат да бъдат променени в преговорите между Европейския парламент, Съвета и Комисията. Но спорът дали европейските институции изобщо планират задължително приемане вече е решен от самите официални документи: да, такова задължение се предвижда.
Гражданите няма да бъдат принуждавани да плащат с цифрово евро. Поне засега. Широк кръг търговци и други професионални получатели обаче могат да бъдат задължени да го приемат, дори когато самите те не желаят да го включат сред предлаганите начини за плащане. Именно това е съществената разлика между доброволното използване на цифровото евро и задължителното изграждане на среда, в която то да бъде приемано навсякъде.
Затова въпросът вече не е дали се отваря врата към задължително приемане. Тази врата е отворена в самия проект.
За отговора съобщи евродепутатът от „Възраждане“/“Европа на суверенните нации“ Рада Лайкова. Документът е автентичен и е публикуван в регистъра на Европейския парламент под номер E-002402/2026. Официалният отговор е даден от Валдис Домбровскис от името на Европейската комисия на 4 август 2026 г.
Комисията: Без задължение цифровото евро ще се приема избирателно
Валдис Домбровскис
В него се посочва:
„С предложението на Комисията се предоставя на цифровото евро — като нова, цифрова форма на единната валута — статут на законно платежно средство. Това е подобно на статута на законно платежно средство на евробанкнотите и евромонетите, който също налага задължително приемане.“
След това Комисията обяснява защо според нея доброволното приемане не е достатъчно:
„Задължителното приемане на цифровото евро е необходимо, за да се гарантира ефективното използване на еврото като единна валута на ЕС, което е и самата цел на член 133 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Задължителното приемане ще позволи цифровото евро да се ползва с достатъчно еднаква степен на приемане в цялата еврозона. При липсата на това изискване за приемане ще е налице риск цифровото евро да бъде приемано само избирателно, което води до фрагментирана използваемост на цифровото евро, което от своя страна противоречи на целта на член 133 от ДФЕС.“
Тъкмо тази част от отговора предизвика острата реакция на Лайкова. Според нея Комисията на практика признава, че не разчита цифровото евро да получи достатъчно широко доброволно приемане и затова предвижда законово задължение.
Евродепутатът оспорва и позоваването на член 133 от ДФЕС. Разпоредбата дава право на Европейския парламент и Съвета да определят мерките, необходими за използването на еврото като единна валута, но не съдържа изрично споменаване на цифрово евро или на задължение граждани и търговци да приемат нова цифрова форма на плащане. Според Лайкова Комисията разширява смисъла на тази разпоредба, за да обоснове новото задължение.
Кой ще бъде задължен да приема цифровото евро
Официалният отговор действително говори общо за задължително приемане, без още в първия абзац да посочва изчерпателно кой ще бъде задължен и при какви условия. От законодателните документи обаче се вижда, че адресатът на задължението е получателят на плащането, а не платецът.
В първоначалното предложение на Европейската комисия е използван терминът payee — получател по парично задължение. Това понятие е по-широко от търговец и може да обхваща предприятия, самонаети лица, организации и други професионални или институционални получатели на плащания.
Следователно гражданите няма да бъдат задължавани да откриват сметка в цифрово евро, да държат средства в нея или да използват цифровото евро като платци. Когато обаче дадено лице или организация получава плащания в рамките на стопанска или професионална дейност и попада в обхвата на регламента, възможността му да откаже цифровото евро ще бъде ограничена.
Табела или клауза в общите условия няма да са достатъчни
Предвиденият режим не позволява задълженият получател просто да обяви, че не приема цифрово евро. В член 10 от позицията на Съвета е записана забрана плащанията в цифрово евро да бъдат изключвани едностранно чрез предварително изготвени договорни условия или чрез търговски практики.
Това означава, че табела на входа, съобщение в интернет магазин или клауза в общите условия може да се окажат недостатъчни, ако търговецът попада сред задължените да приемат цифровото евро. За договорните клаузи между предприятия са предвидени отделни правила, но спрямо потребителите едностранният предварителен отказ по принцип няма да бъде достатъчен.
Когато получателят се позовава на временна техническа или друга обективна причина, именно той ще трябва да докаже, че основанието е било действително, легитимно и пропорционално на конкретните обстоятелства.
Задължението ще бъде подкрепено със санкции
Предвижда се задължението да бъде подкрепено и със санкции. Според позицията на Съвета държавите от еврозоната трябва да определят компетентни органи, които да следят за спазването на режима, както и ефективни, пропорционални и възпиращи санкции при нарушения. Конкретните размери и процедури ще бъдат определяни на национално равнище.
Така задължителното приемане не е политически лозунг или пожелателна препоръка, а основен принцип в подготвяната правна рамка. Предвиждат се конкретни адресати, ограничени основания за отказ, забрана за едностранно изключване и санкционен механизъм.
Регламентът все още не е окончателно приет и отделните формулировки могат да бъдат променени в преговорите между Европейския парламент, Съвета и Комисията. Но спорът дали европейските институции изобщо планират задължително приемане вече е решен от самите официални документи: да, такова задължение се предвижда.
Гражданите няма да бъдат принуждавани да плащат с цифрово евро. Поне засега. Широк кръг търговци и други професионални получатели обаче могат да бъдат задължени да го приемат, дори когато самите те не желаят да го включат сред предлаганите начини за плащане. Именно това е съществената разлика между доброволното използване на цифровото евро и задължителното изграждане на среда, в която то да бъде приемано навсякъде.
Затова въпросът вече не е дали се отваря врата към задължително приемане. Тази врата е отворена в самия проект.
Post Comment