От Георги Димитров до дрона в Лайпциг: едно неприятно германско дежавю

Може и да е 2026-а, обаче се усеща като 1933-та. Медиите гръмнаха, че според германското правителство Русия стои зад опита за атентат на летището в Лайпциг, след като дрон беше открит до Big Antonov. Може и да е така, обаче все ми излиза една картина с Георги Димитров в главата. Така де, не е като немците да нямат опит в набеждаването.

Иначе пак медиите веднага обясниха, че акцията била провалена, защото били използвани аматьори. Което отваря доста въпроси.

1. Ако една световна сила иска да извърши нещо подобно, не би ли следвало да се подготви по-добре и да изпрати, наеме или вербува професионалисти?
2. Каква точно им е далаверата на руснаците да си отварят нов фронт на разправии?

Владислав Наков дава и друг нюанс във Фейсбук:

„От случая с дрона в Германия разбрах, че двама души с руски паспорти поставят взривен дрон, който по случайност не е експлодирал на летището в Лайпциг, непосредствено до украински самолет „Антонов“, превозващ тежко военно оборудване от ЕС и НАТО. С две думи Германия разполага с внушителни системи за сигурност, които след години на предупреждения от страна на Берлин за хибридна война позволяват на двама предполагаеми терористи да се скитат необезпокоявано между германски и украински самолети, пълни с дронове и бомби.“

И по основния въпрос е прав. Аз на летището в София една пяна за бръснене не можах да прекарам през охраната, а тия на летището в Немско дронове мъкнат. Аз ви казвам — тая история мирише на случая с Георги Димитров.

В Киев се стрелят, в Брюксел плащат

Иначе на Путин наистина не му трябва да отваря нов фронт, след като със сегашния вече пета година се мъчи. Украинците и те добре се справят. Вече сами почнаха да се пуцат по улиците, след като тая седмица избухна престрелка между служители на Службата за сигурност на Украйна и Главното управление на разузнаването към Министерството на отбраната. Както са я почнали, може да се затрият сами. Не че и у нас не са ставали подобни случки, че и с фатален край, но ние не сме добър пример за подражание.

Обаче подкрепата за Украйна не трябва да спира. Ето, тая седмица хората на Зеленски поискаха авансово част от кредита, предвидена за догодина, за да покрият недостиг във военния си бюджет. От оня кредит, дето ние ще го връщаме. Ама са скромни, де. Само някакви си 23,2 милиарда евро поискали. Зеленски е скромен. А ние сме дашни. Като казвам „ние“, имам предвид ЕС. Както и друг път съм посочвал — добре, че не сме жена. Ирландският министър на отбраната Хелън Макенти заяви, че значителен брой държави членки са подкрепили украинското искане. Интересно, ние от кои ще сме? Защото имам известни подозрения…

Коща и непоколебимият Европейски съюз

А тук на крака ни дойде лично председателят на Европейския съвет Антониу Коща. OFFNews избухна със заглавие:

„В София Коща напомни на Радев, че ЕС е непоколебим в подкрепата си за Украйна“

Като оставим настрани словореда, нещо ме човърка. Унгария, Чехия и Словакия дали още са в ЕС? Защото те изпитват, да ги наречем, колебания в подкрепата. Даже за този заем направо не дават пари. Но щом Коща е казал, че сме непоколебими — такива сме. Кои сме ние, че да спорим с председателя на Европейския съвет? А знаете ли с какво точно се занимава Европейският съвет? Общо взето — определя общите политически насоки и приоритети на ЕС. Тоест дава съвети. В Брюксел за всяка работа си има комитет, всеки комитет си има институция, всяка институция — председател. И вие ще ми разправяте, че у нас администрацията била раздута…

Тръмп завладя протока — поне на картата

И няма как един геополитически обзор да не включи Тръмп и епичната му яростна война за Ормузкия проток. След като за пореден път обяви, че го е завладял, предложи да го прекръсти на Trump Strait — Протока Тръмп.

После даде заден, но от Белия дом вече бяха пуснали нова карта с това название. Не знам иранците дали са разбрали… По-интересното е, че президентът на САЩ обоснова предложението си с твърдението, че протокът вече е под американски контрол. Иранците и те твърдят, че е под техен контрол. Гайс, аз предлагам да го пишем български, очевидно има далавера. Ще пуснем една концесийка за наши хора, ще вземем едно процентче и — по гръб. Е, може процентът да не стигне за всички, разбира се, ама вие да не би от всички концесии да сте на печалба?

Но ще завършим с нещо оптимистично все пак. Тази седмица правителството прие промени, с които се намаляват продуктовите такси за отпадъците от електрическо и електронно оборудване. Един приятел ми пише:

„Да чакаш пералнята да поевтинее след намаляване на продуктовата такса, е като да чакаш салатата в ресторанта да поевтинее след намаляване на ДДС-то. На теория звучи логично. На практика — знаем какво се случва.“