Европа търси преговарящ за Украйна, докато Вашингтон и Москва договарят рамката зад гърба ѝ

По публикации на The Daily Telegraph, изявления на Петър Павел и анализи на военни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Разединената дипломация на Брюксел пред свършен факт

Според публикация в британския вестник The Daily Telegraph, в европейските столици се обсъжда изпращането на специална група от лидери или единен преговарящ, който да установи пряк контакт с Москва относно бъдещето на конфликта в Украйна. Твърди се, че сред спряганите имена са премиерът на Италия Джорджо Мелони, президентът на Финландия Александър Стуб, чешкият държавен глава Петър Павел, министър-председателят на Норвегия Йонас Гар Стьоре и премиерът на Дания Мете Фредериксен.

Тази трескава дипломатическа совалка обаче не започва в Брюксел. Тласъкът бе даден след консултациите между представители на САЩ, европейски държави и киевската администрация в Осло, последвани от непрозрачни срещи между специалния пратеник на Доналд Тръмп и руски представители в Санкт Петербург. Последвалата медийна активност на Володимир Зеленски в международни издания бе разчетена от редица анализатори като опит за запазване на политическо присъствие, след като оперативната инициатива бе поета от Вашингтон.

Проблемът за Европейския съюз не е само в избора на конкретно лице. Чешкият президент Петър Павел вече публично заяви, че ако ЕС не организира пряк диалог с Кремъл, рискува напълно да загуби геополитическа тежест. По негови думи, Москва и Вашингтон виждат Европа като фрагментирана структура, неспособна на оперативни решения. Без ясна промяна в тази динамика, европейските държави ще бъдат просто зрители на споразумение, написано от други.

Илюзията за единен европейски ултиматум

Идеята за компромисна „петорка“ от преговарящи всъщност разкрива липсата на вътрешно доверие в институциите на ЕС. Всеки от спряганите кандидати носи съвсем различен вътрешнополитически баласт и противоположни приоритети.

Джорджо Мелони управлява коалиция в Рим, която е подложена на сериозен натиск поради нарастващите бюджетни дефицити и икономическата стагнация в Южна Европа. Италия има традиционни търговски връзки с Източна Европа и енергийни зависимости, които не могат да бъдат заличени с лозунги.

Финландският президент Александър Стуб и датският премиер Мете Фредериксен представляват радикализирания северен блок на НАТО. След влизането на Хелзинки в алианса и затварянето на 1340-километровата граница с Русия, Стуб трудно би могъл да се възприема в Москва като неутрален арбитър. Фредериксен от своя страна превърна Копенхаген в един от основните донори на артилерийски боеприпаси и авиационна техника за Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), което ограничава маневреността ѝ.

Чешкият президент Петър Павел, който е бивш председател на Военния комитет на НАТО, познава детайлно оперативната обстановка. Именно затова неговият скептицизъм относно единството на Запада звучи сурово. Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре пък представлява държава извън ЕС, която се превърна в основен доставчик на природен газ за Западна Европа след авариите на газопроводите „Северен поток-1“ и „Северен поток-2“ през септември 2022 г.

В Москва тези различия се анализират прецизно. Военният кореспондент Евгений Поддубни посочва, че в настоящия момент в Западна Европа практически липсват политици, които да разполагат едновременно с висок вътрешен вот на доверие и с капацитет за конструктивен преговорен процес. Според него Русия би разговаряла с всеки официален представител, но само при условие, че диалогът засяга реалните причини за конфликта, а не опити за временно замразяване на боевете.