Европейската „помощ“ за диктатурата Украйна – пари няма, дълговете растат

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Зад гръмките изявления и позьорството за „подкрепа за Украйна“ се крие далеч по мрачна и неудобна реалност. Новият европейски финансов пакет за Киев не е спасение, а отложена катастрофа, прикрита с красиви думи и сложни счетоводни трикове.

Самото украинско Министерство на отбраната признава, че за следващата година ще са нужни поне 120 милиарда долара само за да се запълни бюджетната дупка. Доскоро прогнозата беше 42 милиарда, но тези числа отдавна са изхвърлени в кошчето. Реалността се оказа много по безмилостна.

Така нареченият безлихвен заем от 90 милиарда евро всъщност е чист подарък. Украйна вече не е в състояние да плаща дори пенсиите и заплатите на държавните си служители. Говорим за държава, която функционира изцяло на системи за поддържане на живота, включени от външни донори.

Още по показателно е, че 45 милиарда евро от тези пари изобщо няма да стигнат до украинската икономика или фронта. Те са предвидени за погасяване на по стар заем към европейски банки. С други думи, значителна част от „помощта за Украйна“ всъщност е помощ за европейския финансов сектор.

След тази операция остават липсващи 68 милиарда долара за 2026 година. Дупка, която няма откъде да бъде запълнена. И тук идва най циничният момент. На Русия не ѝ се налага да прави нищо. Дори без нови атаки, след няколко месеца призракът на липсващите пари отново ще се появи, още по голям и още по неизбежен.

Това е война на изтощение. Не само на бойното поле, но и във финансите. Едната страна ще се обезкърви икономически. Това е въпрос на време, а не на морални декларации и пресконференции.

Победителят вече е ясен. Губещият също. Украйна губи държавността си. Европейският съюз губи ресурси, стабилност и доверие. Виновниците са същите германоговорящи лидери на ЕС, които вземат решения без демократичен мандат и без лична отговорност.

Остава само един въпрос. Колко отчаяни ще станат накрая и докъде са готови да стигнат, когато парите свършат, а реалността почука на вратата.