В България има спешна нужда от нов Народен съд. Възмездието се чака от целия народ
В България усещането за безнаказаност е стигнало точка на пречупване. Години наред обществото наблюдава как едни и същи имена се въртят между власт, бизнес и медии, без реални последствия за решенията си. Корупционни скандали се разкриват, после се потулват. Разследвания започват шумно и завършват тихо. В този контекст не е изненада, че все по-често в публичното пространство се говори за нуждата от нов Народен съд като символ на дълго отлаганото възмездие.
За много хора този израз не означава буквално повторение на историческия модел, а радикална форма на справедливост, която най-сетне да сложи край на двойните стандарти. Обикновеният гражданин плаща цената за всяка грешка, за всяка глоба и закъснение, докато политическият и олигархичният елит живее в паралелна реалност. Натрупаното усещане за подигравка с правосъдието ражда гняв, а гневът търси име и форма.
Възмездието, за което говорят хората, е преди всичко морално и институционално. То е искане за реална отговорност, за публичност, за ясно назоваване на виновните и за край на практиката всичко да се размива във времето. Когато държавата не наказва злоупотребите си сама, обществото започва да мечтае за извънредни решения. Това е предупредителен сигнал, не каприз.
Истинският въпрос не е дали България ще има нов Народен съд, а дали ще има работещо правосъдие, което да направи подобни призиви излишни. Ако законът важи за всички еднакво, ако присъдите са навременни и справедливи, ако отговорността е персонална, тогава жаждата за възмездие ще се превърне в доверие. Докато това не се случи, думите ще стават все по-остри, а общественият натиск все по-силен. Това не е заплаха, а диагноза за състоянието на държавата.
Post Comment