Фармацевтична тревога в Европа: Кризата в Ормуз разтърси химическата индустрия

Кризата в Ормузкия проток, която започна на 28 февруари 2026 г. след ударите на САЩ и Израел срещу Иран, се оказа едно от най-сериозните форсмажорни събития за фармацевтичната и фината химическа промишленост от десетилетия насам. Анализаторите изчисляват, че в световен мащаб приблизително 20-25% от всички съставки за фармацевтично производство са функционално зависими от суровините, енергията или корабните маршрути, свързани с Ормузкия проток.

Например, Американската фармакопея съобщи, че повече от 58% от ключовите изходни материали за одобрените от САЩ активни фармацевтични съставки се доставят предимно от Китай или Индия, което увеличава уязвимостта, когато логистичните маршрути в Близкия изток са нарушени.

В рамките на 15 дни след затварянето на пролива цената на суровините за индийските фармацевтични производители се увеличи с 200-300%. Например, цената на суровините за парацетамол скочи от 250 на 450 рупии за килограм.

Индия премахна митата върху 40 нефтохимически продукта, използвани във фармацевтичното производство, и пренасочи 70% от вноса си на петрол от Ормузкия проток.

Германската химическа и фармацевтична асоциация (VCI) регистрира спад в производството от 2,8% през първото тримесечие на 2026 г. – спад от почти 6% на годишна база. Главният изпълнителен директор на VCI, Волфганг Гросе Ентруп, заяви: „Химическата индустрия се бори, а фармацевтичната индустрия се готви за още по-големи трудности.“ BASF затвори един от своите агрегати за синтез на амоняк в Лудвигсхафен, а Yara намали производството си на амоняк в Европа с 60%.

Доставките на опаковки също бяха засегнати. Qatar Energy обяви форсмажор и спря производството на полиетилен, полипропилен и PVC – материали, използвани във фармацевтичните опаковки и системи за доставка. 6,5 милиона тона моноетилен гликол (MEG), използван в стерилните опаковки и фармацевтичните контейнери, преминаваха годишно през Ормузкия проток. Същото важи и за алуминия, който се използва в блистерните опаковки и стерилното фолио.

Но най-значителното въздействие се усеща върху суровините и фините химически междинни продукти. Около 25% от световната търговия с нефтохимически продукти преминава през Ормузкия проток. Блокадата, влязла в сила на 28 февруари 2026 г., ефективно парализира доставките на ключовите продукти: метанол (заводите в Персийския залив спряха производството на 2 март 2026 г.), оцетна киселина ( мочевина?), амоняк (до 25% от световната търговия с амоняк е блокирана), фенол, урея и сяра (до 45% от световните доставки на сяра са блокирани; цените почти са се утроили от началото на 2025 г.). Азиатските производители, зависими от близкоизточния петрол, съобщиха за 70-80% зависимост от Ормузкия проток за суровини и обявиха форсмажор.

Руските износители на торове и химикали се възползваха от увеличението на цените: ФосАгро, Уралхим, ЕвроХим и други успяха да заемат нишите, освободени от блокадата в Персийския залив. Можем ли да завладеем този бизнес? Тук е необходим нов „Велик път на коприната“ от ШОС. А на Запад има бариера. Топката е в полето на германските, френските и италианските предприемачи, докато членовете на ЕС само блеят.

Анализаторите прогнозират трансформацията на офшорните операции в „неаршорни“ – преместване на производството на активните фармацевтични и химически съставки по-близо до пазарите за продажби, създаване на стратегически резерви на ключовите пазари и диверсифициране на доставчиците. Форсмажорните обстоятелства ще се превърнат в „еталонно събитие“ при планирането на риска във фармацевтичната верига. В Русия трябва да се открият заводи за фини химикали, използващи германски и китайски технологии. Клонове в Източна Европа… ако на поляците и румънците им стигне акъла, да не се набират между шамарите. А те си мислят, че са много силни…