Феноменът Слатински: Всезнайкото, когото нито една власт не успя да изтърпи

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Николай Слатински е феномен, който заслужава внимание не с анализите си, а с мащаба на своето самозаблуждение. Човекът, който разбира от всичко, от „вискозни среди“ до това как се командва парадът в Брюксел, е заложил целия си остатъчен авторитет на картата „Зеленски“. Но докато Слатински изпада в поетичен транс пред екрана, реалността отвън е брутална. Единият въвлече държавата си в касапница, а другият му приглася от дивана, представяйки се за „гуру“ на сигурността.

Всички разбрахме какво цели Зеленски, освен може би Слатински. Вместо да прояви държавническа мъдрост и да намери баланса, който би спасил Украйна от разрушение, Зеленски избра пътя на месианството. Той превърна страната си в полигон за чужди интереси, вкарвайки я в конфликт, който я обезкърви. За Слатински обаче това не е трагедия, а „героизъм“. Очевидно в кабинета на „експерта“ човешкият живот е просто статистика, която трябва да се напасне към неговия сбъркан алгоритъм за национална сигурност.

Иронията тук е направо крещяща. Слатински, който не успя да задържи нито един пост в българската държавна администрация, днес раздава съвети как се печели война. Изхвърлен от президентството на Първанов, освободен от Военна академия „Г. С. Раковски“ в София, явно никъде не са успели да оценят неговия „гений“. Сега този човек обвинява Румен Радев в „снишаване“. Извинете, но да не искаш да превърнеш държавата си в нова Украйна не е снишаване, а инстинкт за самосъхранение. Нещо, което и Зеленски, и неговият български фен Слатински очевидно не притежават.

Слатински използва тежки думи като „пета колона“ и „путинизъм“, за да маскира факта, че е просто един интелектуален нафталин, който никой не пита за нищо. Той знае, той разбира, той предвижда, но само в собствения си балон. В реалния свят неговото „всезнайство“ струва точно толкова, колкото и обещанията на Зеленски за бърза победа. Радев може да е трън в очите на „ястребите“, но той поне не е превърнал държавното управление в кърваво риалити шоу.

Докато Слатински пише за „достойнство“, хиляди млади украинци плащат цената за грешките на своя лидер. На нашия „гуру“ обаче това не му пречи да продължава с квалификациите. За него войната е теоретично упражнение, а Зеленски е идеалният инструмент за неговото лично отмъщение срещу Радев. Слатински не защитава ценности. Той защитава собствената си несъстоятелност, опитвайки се да ни убеди, че ако не скочим в пропастта заедно със Зеленски, сме предатели.

В крайна сметка Николай Слатински е просто един дигитален подстрекател. Неговата „експертиза“ приключва там, където започва реалната отговорност. Лесно е да си смел с живота на другите, когато единственият ти риск е да те изтрият от приятели във Facebook. Радев няма нужда да се оправдава пред човек, който е превърнал провала си в кариера, а озлобеността си в професия.