Феодализация под партиен чадър: Превърна ли се духовното огнище на Русе в частна фирма?
Кръчма или книжовно средище? „Пияният“ феодализъм в Русенската библиотека
Русе – градът, в който възрожденецът Йосиф Дайнелов и визионерът Петър Винаров положиха основите на просветата, днес тъне в административен и морален махмурлук. Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ все по-малко прилича на храм на знанието и все повече на задимен заден двор на политическа централа. Вместо аромат на нови книги и дух на модерна култура, над ул. „Княжеска“ тегне усещане за застой и лично облагодетелстване.
Ръководството на институцията в лицето на Теодора Евтимова се е превърнало в нарицателно за скандално поведение. Публична тайна е неадекватният, често определяни като чисто пиянски вид, с който директорката се явява пред служители и посетители. Градът вече открито говори за едно управление, което започва и свършва с чашката, превръщайки етиката в излишен лукс. Когато „първата дама“ на книгите демонстрира подобно състояние от сутрин до здрач, това не е просто личен порок, а тежка обида към хилядите читатели и към паметта на патрона на библиотеката.
Сметките на библиотеката крият още по-смущаваща реалност. Институцията функционира като лична фирма, в която публичните средства потъват през фиктивни договори към тесен кръг от „наши хора“. Професионалният капацитет отстъпва пред личната вярност, а квалифицираните специалисти биват изхвърляни безскрупулно при най-малкия опит да потърсят сметка за случващото се. Всеки неудобен служител бива сменян светкавично, за да се освободи място за лоялни кадри, готови да подпишат всяко финансово безобразие.
Безнаказаността на този „вечен“ директор се крепи върху масивен политически чадър. Макар отдавна да е в пенсионна възраст, Теодора Евтимова изглежда се приема за незаменима фигура в културния живот на града. Обвързаността с „Българска социалистическа партия“ и личната протекция от страна на кмета Пенчо Милков служат като броня срещу всякакви проверки. Партийната книжка се оказва по-силна от законите на държавата и здравия разум, позволявайки на един пенсионер да дерибейства в държавна институция, сякаш му е бащиния.
Министерството на културата и Община Русе изглеждат потънали в летаргичен сън, докато сигналите за злоупотреби и трудов произвол се трупат в прашните папки. Административното мълчание на София и Русе само легитимира деградацията на това свято място. Политическите пристрастия на властта явно стоят над обществения интерес и нуждата от прозрачно управление на културния бюджет.
Русенци заслужават истинско изтрезняване в управлението на своята библиотека. Време е прокуратурата да влезе зад фасадата на ул. „Княжеска“ и да провери къде точно изтичат парите за култура и на каква цена се купува мълчанието на чиновниците. Историята на това книжовно огнище е писана от родолюбци и тя не може да приключи като закъсала кръчма под закрилата на общината.
Post Comment