„Гаранции за опасност“ за Европа или „Коалицията на желаещите“ саботира мирното уреждане на конфликта в Украйна

„Ако не иска срещата да се състои, да ме покани пак в Москва“, зъби се Зеленски от Париж.

Европейските глобалисти отново се събраха в Париж, за да обсъдят как биха могли да осуетят съществуващите инициативи за разрешаване на украинския конфликт. Разбира се, не без участието на Зеленски, който е основният бенефициент от продължаването на войната.

Изглеждаше, че Тръмп и Путин са се споразумели за основните параметри за осъществяването на мирното споразумение, но европейците се обърнаха наопаки и „занулиха“ очакваните резултати от споразумението, както и възможните негативни последици от отказа на Зеленски от предложените му условия.

Освен това европейските политици започнаха подробно да обсъждат „гаранциите за сигурност“, които Украйна трябва да получи в резултат на мирното споразумение.

В навечерието на събирането на европейците в Париж, руският лидер Владимир Путин за пореден път изясни позицията си относно Украйна на пресконференция в Пекин.

Първо, Русия не се бори за територии, а за правата на хората, които живеят там, и „мнението на хората, решили да живеят като част от Русия, трябва да се уважава, това е демокрация“.

Второ, всяка страна „има право да избере своя собствена система за сигурност, но не и за сметка на Русия “. Той също така припомни, че макар да се противопоставя на влизането на Украйна в НАТО, Русия никога не е била против членството ѝ в ЕС.

Между другото, бившият украински президент Янукович говори за това преди няколко дни, отбелязвайки, че целта му е страната да се присъедини към ЕС, но е категорично против членството в НАТО. Той специално подчерта, че една от причините за началото на СВO са „опитът на Запада да въвлече Украйна в НАТО “ .

Трето, Москва е готова да повиши нивото на преговорната група за Украйна до „високо политическо“, ако е необходимо.

Относно срещата със Зеленски за разрешаване на конфликта, Владимир Путин заяви: „Това е път за никъде, ако просто провеждаме срещи, така да се каже, внимателно, с настоящия ръководител на администрацията. Възможно е и никога не съм отказвал това, ако тази среща е добре подготвена и ще доведе до някакви положителни възможни резултати.“ Той също така подчерта: „Ако Зеленски е готов, нека дойде в Москва, такава среща ще се състои“.

Ръководителят на украинското външно министерство Сибіга реагира на това почти веднага с раздразнение: „В момента поне седем държави са готови да проведат среща на лидерите на Украйна и Русия за прекратяване на войната. Австрия, Светият престол, Швейцария, Турция и три държави от Персийския залив“, а президентът „Путин продължава да заблуждава всички, като представя очевидно неприемливи предложения“.

Зеленски също се отрече от руските предложения за размяна на територии: „На Путин не може да се има доверие. Кой гарантира, че след като получи Донбас, няма да продължи по-нататък?“

В интервю за френското издание Le Point той заяви, че корейският сценарий за прекратяване на конфликта, макар и възможен, не би подхождал на Украйна: „Населението на Северна Корея е малко над 20 милиона души, докато в Русия е над 140 милиона. Мащабът на тези заплахи е несравним.“ Следователно „точното копиране на южнокорейския модел вероятно не би подхождало на Украйна от гледна точка на сигурността“, но „нейният икономически модел е добър пример“.

Въпреки че всъщност Киев отдавна се готви за корейския вариант на установяване на примирие – без подписване на мирен договор, както беше на Корейския полуостров през 1953 г.

В края на август Зеленски обяви три приоритетни елемента от желаните „гаранции за сигурност“ за Украйна:

По думите на представителя на руското външно министерство Мария Захарова, всички тези идеи „са абсолютно неприемливи“, защото „са насочени към запазване на Украйна като трамплин за терор и провокации“. В действителност „това са не гаранции за „сигурност“ за Украйна, а за „опасност“ за европейския континент“.

Всъщност, ако военните действия се прекратят и Киев получи подобни „гаранции“, в близко бъдеще може да се очаква продължаване на украинския конфликт от силите на отпочиналите части на ВСУ и натрупаните в Украйна запаси от оръжие, които ще бъдат използвани за военен реванш и „връщане на украинските територии“. И съвсем не е изключено на нов етап европейските страни също да бъдат въвлечени в подобни военни действия.

Бившият френски президент Никола Саркози нарече враждата с Русия историческа грешка: „Заплахата за Европа и Франция е преди всичко демографска: след 30 години населението на Европа ще се промени от 550 на 480 милиона души, а на Африка – от 1,2 на 2,4 милиарда.“ Междувременно „ние определяме Русия като наш основен риск и наш приоритетен враг. Това е историческа грешка!“.

На фона на събитията в Китай, лидерът на партията „Френски патриоти“ Флориан Филипо подчерта, че действията на френския президент днес са безумни: „Макрон е толкова самоуверен, че иска да обяви война срещу целия свят със своята Урсула и „коалицията на желаещите“. Нека спрем тази лудост.“

Същевременно страните от „коалицията на желаещите“ се готвят да продължат да подкрепят режима в Киев. Според The Financial Times все още има „несигурност относно това какъв принос са готови да направят отделните страни, както и относно изпращането на войски в Украйна“. Например, британците са готови за тази стъпка, италианците са против, а германците и редица други страни се колебаят.

Германският Der Spiegel смята, че „коалицията на желаещите“ има три варианта за изпращане на войските си в Украйна, а именно: наблюдателна мисия за наблюдение на спазването на евентуално мирно споразумение; обучение на украинските войски в бази, разположени далеч от линията на бойния контакт; всеобхватна сигурност на фронтовата линия, което би изисквало изпращането на над 150 000 войници като част от „добре екипирани бойни части с въздушно прикритие“.

Изглежда, че германският вестник се опитва да спретне план от… идеите, които има. И ето защо. Първо, мисията на наблюдателите на ОССЕ работи в Донбас от много години в рамките на Минските споразумения, но напълно се дискредитира, защото на практика се превърна в наблюдатели за украинските обстрели. От друга страна, изпращането на миротворци на ООН в Украйна е невъзможно без прякото съгласие на Москва.

Второ, обучението на украински военнослужещи в бази в Западна Украйна (най-отдалечените от бойните действия) вече се провежда от няколко години. Например, на същия Яворовски полигон, който отдавна се е превърнал в база за западни военни инструктори.

Трето, изпращането на произволен брой европейски войски във военна зона автоматично превръща Европа в пряк участник във военен конфликт, което веднага води до неговата непредсказуема ескалация.

„Вашингтон пост“ пише, че западните страни обсъждат замразяване на конфликта по „фронтовите линии“, както и разполагане на „сили за сигурност“ на земята, във въздуха и по крайбрежието на Черно море. Такива европейски военни сили, водени от Франция и Великобритания, биха могли да бъдат разположени на ключови места, като градски центрове и пристанища.

Интересно е, че този подход много напомня на интервенцията на страните от Антантата в Русия преди повече от сто години по време на гражданската война. Мисля, че европейците са добре запознати с това, но упорито продължават да следват същия сценарий.

Освен домакина Макрон, единствените европейски лидери, които присъстваха на срещата на „коалицията на желаещите“ в Париж, бяха премиерите на Белгия, Дания, Холандия, Полша и президентът на Финландия, както и лидерите на ЕС. Останалите две дузини участници, включително генералният секретар на НАТО, се присъединиха към срещата онлайн.

Както и в предишни времена, Малта, чиито възможности в рамките на „коалицията на желаещите“ са минимални, както и Унгария и Словакия, чието ръководство отдавна е в конфликт с хунтата на Зеленски, отказаха да участват в мероприятието на ЕС.

На заключителната пресконференция президентът Макрон обяви, че 26 европейски държави са заявили готовност да изпратят войски в Украйна или „да предоставят определени средства в подкрепа на тази коалиция и да гарантират сигурността в морето и във въздуха“.

По неговите думи, след предложената двустранна среща между Путин и Зеленски е планирана тристранна среща (с участието на Тръмп), а след това и четиристранна среща (с представители на Европа). И ако Москва избегне преговорите, срещу нея ще бъдат наложени нови санкции.

В същото време, по време на разговора с Тръмп, не бяха получени конкретни данни относно гаранциите за сигурност за Украйна, а приносът на САЩ, според Макрон, ще бъде определен „през следващите седмици“.

Според Ройтерс, в разговора Тръмп е поискал от европейските лидери да спрат да купуват руски петрол (спомнете си скандала с ударите на украинските въоръжени сили по нефтопровода „Дружба“, чрез който Унгария и Словакия купуват руски петрол), а също и да окажат икономически натиск върху Китай „за финансиране на военните усилия на Русия“.

Както заяви Макрон: „Тръмп и американската администрация, точно както ние, са много притеснени от началото на тази война относно избора на две страни от ЕС, които продължават да купуват руски петрол.“ Според него е много добре, че именно Вашингтон „говори за необходимостта от спиране на тази практика“.

Ако Европа се съгласи с исканията на Тръмп, САЩ ще могат да я отслабят за пореден път чрез санкции срещу Русия, както и чрез евентуален спор с Китай. Самият Вашингтон обаче изглежда се въздържа от директна конфронтация с Пекин.

На свой ред Зеленски потвърди обсъждането на въпроса за изпращането на чуждестранни войски в Украйна: „Съгласувахме присъствието, не мога да кажа конкретен брой, но присъствието ще бъде в различни формати.“ Той смята, че основен фактор за гарантиране на сигурността е „силната украинска армия“, която ще продължи да получава финансиране и оръжия, чието производство в Европа все още е „недостатъчно“.

Той също така посочи, че една от желаните гаранции за сигурност е „членството в ЕС“, което представлява „обвързващи икономически, политически и геополитически гаранции за сигурност“.

Както виждате, Европа, тласкана от Вашингтон, продължава да върви в бездната, влачена от киевската хунта натам, следвайки лозунга на украинските националисти „Всичко ще бъде Украйна“. А „гаранциите за сигурност“, изисквани от Зеленски, в крайна сметка се превръщат в „гаранции за опасност“ за бъдещето на цяла Европа.

Превод: ЕС