Генерал от резерва Калчо Танев: Ние да не сме маймуни бе, да летим на тия остарели самолети … Аз съм ги учил, още когато учех за пилот…Това е престъпление, спрямо българският народ!

Генерал от резерва Калчо Танев е роден на 20.09.1950 г. в Бургас. Завършил е висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия.
Випускник е и на две съветски академии, едната от които – генералщабна. Почти цялата му армейска кариера преминава в системата на ПВО и ВВС. Служил е и в Генералния щаб. Три години е бил аташе по отбраната в Киев.

За закупените от САЩ самолети F16 /1.04.2022 г./цитат:
„Ние да не сме маймуни бе, да летим на тия остарели самолети …
Аз съм ги учил, още когато учех за пилот…Това е престъпление, спрямо българският народ!“
„През 1974 г. като млад пилот ме разпределиха на служба в летище Чешнегирово. По това време се планираше нашата авиация да се превъоръжи с нови изтребители МиГ-23.За нашия регион това бе перфектен самолет, защото можеше да лети на височина 50 м от земята със скорост 1200 км/ч. А таванът му бе 18 000 м. Какво е предимството да летиш на малка височина с голяма скорост? Така се преодоляват въздушните радари на противника, които те търсят, и на системите за противовъздушна отбрана (ПВО). Турция и Гърция по това време нямаха стабилна ПВО, нито пък самолети, които да противодействат на МиГ-23.
По това време нашата авиация превъзхождаше тяхната“.
„Когато бях аташе по отбраната в Киев, украинците често ме питаха за социалната политика към военните у нас и се интересуваха от чий опит да се учат. Тогава имаха огромна армия и извършваха съкращения. Разказвах им какво правим, но ги съветвах:
„Не ни гледайте, а се учете от опита на румънците.“
Северните ни съседи не направиха като нас. Там подходиха държавнически при съкращенията на войските. Румъния се погрижи за тези, които цял живот са й служили, и не изрита офицерите си на улицата, както направи България – без да помисли как да осигури тези хора, да им помогне да се адаптират в цивилния живот. Затова съветвах украинците да не се учат от нас, а от румънците.“

„През декември 1993 г. у нас бе турска военна делегация. Аз бях току-що назначен за командир на 10-и смесен авиационен корпус в Пловдив. Най-старши на делегацията на гостите бе на длъжност зам.-началник на Генералния щаб, който бе и авиатор. Обясних му какво правим в нашата войска. Разказах му за най-важните акценти в армейската реформа. Неговият отговор бе, че сега в турската армия също се извършват промени, но които са били планирани още в далечната 1950 г. С тези думи гостът ни даде нагледен урок за строителство на въоръжените сили. Подсказа ни, че съвременното развитие на армията не може да е краткосрочна цел, а дългосрочна реализация в мандата на няколко правителства.
Именно това правеха турците – набелязват си цел и я преследват не с години, а с десетилетия. Политическата конюнктура в държавата може да се променя, но заложените планове за изграждането на въоръжените сили никой не смее да пипа. А не като у нас – дойде на власт ново правителство, и всичко започва отначало!
Турците тогава дипломатично ни подсказаха, че в областта на отбраната трябва да се мисли стратегически.“
“ Ние дълги години бяхме свикнали, че на руските машини безпроблемно може да допуснеш и по-големи натоварвания от тези в нормативите. Руската техника е конструирана да издържа на по-големи натоварвания от тези, отбелязани в документите. Просто конструкторът дава повече. Това си го знаехме и бяхме свикнали, че е така. Например ако е записано, че може да се каца при страничен вятър със скорост 10 м/сек, самолетът може да се приземи и при скорост 15 м/сек, тъй като конструктивно е произведен да издържи натоварване до 20 м/ сек. Винаги има резерв. А при западната техника не е така. Там е записано колко точно може да издържи машината. Не може да си позволиш шикалкавене. И ако е посочено 10 м/сек, трябва да се спазва стриктно изискването и не се позволяват отклонения.
Така стана инцидентът с военно-транспортния ни самолет „Спартан“, който аварира по време на кацане при силен страничен вятър над допустимото.
В соцармията никога не знаехме цената на керосина и не сме се интересували. Но военните складове винаги бяха пълни. На жп гара Чешнигирово винаги имаше по 3 цистерни с керосин – малките бяха по 40 т, а големите – по 60 т. В някои дни цистерните дори достигаха до седем. Всичко това трябваше да се изгори във въздуха за тренировки. Този керосин нас чакаше. Криза по отношение на гориво, резервни части и боеприпаси в авиацията тогава нямаше. Командирът на полка не знаеше думата „няма“ за осигуряването. Но от него пък не се искаше да изрича думите „не мога“. Нямаш основание за оправдание, щом ти е осигурено всичко и от теб се иска само да организираш и командваш.
Затова компромиси в бойната готовност не се допускаха.“

• Генерал от резерва Калчо Танев. 13 септември 2013г.