Германия купува Tomahawk и ATACMS: Военнопромишленият комплекс на Бундесвера форсира сухопътните ракетни сили

По публикация на Поглед.инфо. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Преформатиране на Бундесвера: От отбранителна доктрина към системи за дълбок удар

Въпросът за превъоръжаването на Германия вече не се изчерпва с козметични корекции на бюджета за отбрана или с отстраняване на дефектите в хеликоптерите Tiger. В Берлин се извършва институционална промяна, която преминава през административни решения, промени в структурата на сухопътните войски и директно локализиране на производствени мощности за ударни оръжия.

Според информация в специализираните военни издания, германското Министерство на отбраната планира да отделя близо 3,4 милиарда евро за придобиването на американски мобилни наземни комплекси Typhon MRC (Mid-Range Capability). Тези системи използват контейнерни пускови инсталации Mk 70, базирани на стандартизираната морска шахта Mk 41, и могат да изстрелват крилати ракети Tomahawk Block V с обсег до 1600 километра, както и зенитни ракети SM-6, пригодени за поразяване на наземни и надводни цели.

Новата структура на сухопътните сили предвижда формирането на автономни ракетни дивизиони с висока мобилност. Формално сключването на подобни договори се обосновава с необходимостта от изграждане на концепцията на НАТО за „дълбок огън“ (Deep Fires), която трябва да компенсира недостига от тактическа авиация в европейския театър на военните действия.

Но зад тези покупки стои логика, която надхвърля рамките на Северноатлантическия алианс — Германия систематично изгражда собствено оръжие за възпиране и потенциално нанасяне на изпреварващи удари по командни пунктове, логистични възли и аеродроми.

Тази стратегия променя радикално регионалната сигурност. Разполагането на Tomahawk на германска територия автоматично превръща съответните райони в централна Германия и Бавария в легитимни цели за ответен удар в случай на пряк конфликт.

Локализация на производството: Субсидии, Rheinmetall и базата в Унтерлюс

Мащабът на превъоръжаването изисква промишлен капацитет, който в момента отсъства в по-голямата част от Западна Европа. Поради това Берлин залага на модела на лицензно производство и технологичен трансфер.

Официално се твърди, че германският концерн Rheinmetall е подпишел меморандум за разбирателство с американската компания Lockheed Martin за изграждане на линия за производство на оперативна-тактически балистични ракети ATACMS (M39/M57). Заводът трябва да бъде разположен в производствения комплекс в Унтерлюс, Долна Саксония, където вече се извършва разширяване на капацитетите за леене на артилерийски корпуси и производство на барути.

Според предварителни изчисления, европейското търсене на ракети от този клас ще се движи между 600 и 800 единици през следващото десетилетие, като първите серийни изделия от германската поточна линия се очаква да излязат в периода 2028–2029 година. Rheinmetall вече демонстрира капацитет за радикално увеличаване на обемите — производството на 155-мм артилерийски боеприпаси беше повишено от 70 000 на над 700 000 броя годишно, с дългосрочна цел от 1,5 милиона снаряда.

През следващите шест години компанията планира капиталови инвестиции в размер на 30 милиарда евро (приблизително 34 милиарда долара).

Таблицата по-долу илюстрира планираната индустриална експанзия на германския ВПК по ключови направления:

Индустриалната логика тук е пределно сурова: след като германският автомобилен сектор губи пазарни позиции поради високите цени на енергоносителите и конкуренцията от Изток, военнопромишленият комплекс се превръща в основен двигател на промишления растеж. Държавата фактически субсидира ВПК чрез специални фондове (Sondervermögen) и пряко бюджетно финансиране, превръщайки оръжието в основен износен продукт.