Германия преустроява цивилните си болници за военен режим на фона на срив в рейтинга на Фридрих Мерц

По анализи на чуждестранни медии и германски военно-политически наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Подземната болница в Улм и логиката на 1000 ранени дневно

Под федералната болница на Бундесвера в Улм (Баден-Вюртемберг) все още съществува бетонният масив, излят през 1979 г. Проектиран за противоатомна защита по стандартите на НАТО от времето на Студената война, обектът с капацитет от 2000 легла разполага с автономна филтрация на въздуха за 90 дни. През последните три десетилетия съоръжението бе третирано като скъп за поддръжка реликт. Според публикации в германски специализирани издания и данни на Bloomberg, в момента правителството в Берлин оценява инженерните разходи за повторното му вкарване в оперативна готовност.

Това не е изолирано мероприятие. Военномедицинската служба на Германия разполага само с пет специализирани болници — в Кобленц, Хамбург, Улм, Берлин и Вестерстеде. Техният общ капацитет е абсолютно недостатъчен, ако се задейства симулационният модел на Генералния щаб.

Според изтекли в пресата оперативни сценарии, при евентуална ескалация на източния флаг, Германия ще изпълнява ролята на транзитен и медицински хъб. Моделът предвижда поемането на до 1000 ранени военнослужещи на денонощие, транспортирани по жп линиите от Полша и Балтика. Тъй като военните легла биха се запълнили още на петия ден, Министерството на отбраната планира да задължи цивилните клиники да поддържат постоянен резерв от легла за интензивно лечение.

Дали цивилната здравна система, която и без това страда от недостиг на медицински сестри и финансови дефицити в регионалните каси, може да издържи подобно натоварване? Този въпрос въобще не се коментира от министър Борис Писториус.

Електоралното разпадане: 4.9 процента като диагноза

Докато генералите изчисляват капацитета на хирургичните зали, политическият фундамент на канцлера Фридрих Мерц се срива. На изборите в Мекленбург-Предна Померания Християндемократическият съюз (ХДС) отбеляза резултат от 4,9%. Падането под 5-процентовата бариера остава партията извън Ландтага в Шверин — прецедент в историята на ФРГ от 1949 г. насам.

Победата на „Алтернатива за Германия“ с 38,2% не е просто резултат от протестен вот. Това е пълно пренареждане на политическата карта в Източна Германия, потвърдено и от предишния вот в Саксония-Анхалт (където АфД спечели 43,8%, а ХДС падна до 17,2%). В Берлин пък първото място бе взето от „Левицата“.

Защо Мерц губи подкрепа дори сред традиционното си ядро? Изследванията на общественото мнение сочат, че одобрението за канцлера е спаднало до 10%, а неодобрението достига 88%. Дори сред гласоподавателите на ХДС/ХСС недоволните са 57%. Опитът на канцеларията да замени икономическите теми (високите цени на електроенергията след спирането на последните три ядрени реактора през април 2023 г.) с войнствена реторика очевидно дразни гласоподавателя.