„Гранде корупция“: 22-етажната сграда върху общински терен в презастроения „Младост“ мина през СОС
Районната администрацията ще получи нова сграда, „Софийски имоти“ – офиси за отдаване под наем. Опозицията успя единствено да вдигне обезщетението с четири пункта до 30%
Спорният проект за строителство на 22-етажна офисно-административна сграда в „Младост 3“ върху 92% общински терен до метростанция „Ал. Теодоров Балан“ мина през Столичния общински проект (СОС) вчера. Това стана с 34 гласа „за“ – на ГЕРБ, БСП (без един), „Синя София“, ИТН, отцепници от „Възраждане“ и независими, 23 бяха против и четирима се въздържаха. Вотът беше предшестван от бурна дискусия, в която говориха предимно общински съветници от ПП-ДБ и „Спаси София“ със съзнанието, че предвид мнозинството в СОС въпросът е предрешен. От „Спаси София“ обявиха, че ще вдигнат на протест жителите на „Младост“, а и на цяла София срещу новото застрояване.
„Така увеличаваме нетното строителство в презастроен и вече задръстен квартал“, каза общинският съветник Войслав Тодоров от групата на БСП. Той напомни, че в района са в ход строежите на терена на „Гаранти коза“, небостъргача „М Тауър“, планираната висока сграда на терена на BILLA, случващото се в Бизнес парка (там също се предвижда голяма сграда), кулите на „Камбаните“ (вероятно на Garitage Рark). Отбеляза също така, че решението е взето без кумулативен транспортен анализ за ефекта от цялото това бъдещо застрояване върху трафика на „Ал.Малинов“, при все че потенциалът на булеварна още преди години е бил изчерпан. И заяви, че кметът на „Младост“ „извършва престъпление“ спрямо гражданите от района.
По информация на „Спаси София“ за пръв път идеята за строежа е била лансирана през 2022 г. от бившия районен кмет, и съветници от ГЕРБ, ВМРО и ДБ и после оттеглен.
60 хил. кв.м РЗП, 30% обезщетение
Вносители на предложението са кметът на „Младост“ Ивайло Кукурин и общинският съветник Драгомир Иванов. Те двамата заедно с кмета на „Люлин“ и още един общински съветник напуснаха „Продължаваме промяната“ миналата година след обвинения към партията в системен натиск за манипулиране на обществени поръчки.
Проектът предвижда върху терен от 5.8 дка да бъдат построени 44 600 кв. м надземна застроена площ и три нива подземен паркинг с площ 14 хил. кв. м. Така ще се изпълни максимално възможното застрояване – на 22-етажна сграда с височина близо 75 м. Към момента теренът е съсобственост на Столична община (43.20%), общинското дружество „Софийски имоти“ ЕАД (49.02%) и на частно лице (7.78% – 450 кв.м).
Общината преотстъпва право на строеж на частния инвеститор – Марин Русев, който има строителната фирма „Билд Топ Лукс“. Русев е собственик на редица компании, свързани със строителство и недвижими имоти. Първоначално се предлагаше срещу това обезщетението да бъде с 26% от застроеното – за общината с не по-малко от 6646 кв.м, а общинското дружество – с 7600 кв.м.
От опозицията контрираха, че в този район пазарните обезщетения се движат около 35-38%. „Така огромната част от потенциалната стойност на имота преминава към частния инвеститор при минимална полза за гражданите“, коментира общинският съветник Симеон Ставрев от ДБ дни преди заседанието.
Кметът Кукурин обясняваше, че този процент на обезщетение е бил най-високият измежду посочените на четирима независими оценители, на които са поръчали анализи. В крайна сметка по предложение на общинския съветник от БСП Диана Тонова СОС гласува процентът на обезщетение за общината да бъде вдигнат от 26% на 30%. Но и така при под 8% собственост върху терена инвеститорът ще получи 70% от построеното. Общината ще получи нова административна сграда, а „Софийски имоти“ – офиси, които ще могат да отдават по наем.
Правото на строеж върху терена е оценено на 4.5 млн. евро, но кметът на „Младост“ предлага обезщетението да бъде под формата на отделна сграда, в която да се нанесе районната администрация, защото сегашната й сграда се нуждае от „мерки за енергийна ефективност“ и е амортизирана. Според доклада е добре в тази нова сграда да има и обособено архивохранилище и зала за заседания и срещи, зали за обществено ползване и достатъчен брой паркоместа за нуждите на администрацията.
Бойко Димитров от групата на ПП-ДБ обърна внимание, че липсва анализ за необходимостта от нова сграда за администрацията на район „Младост“, и повдигна въпроса какво ще се случи с терена на сегашната. Предположението му е, че един ден и върху него ще изникне поредният блок.
Кметът ще прави „Младост – център“
Ивайло Кукурин заяви пред медии вчера, че за него проблемът с презастрояването в „Младост“ е един от основните и още на следващото заседание ще внесе проект, с който ще се опита да реши проблема със застрояването в междублоковите пространства. За конкретния проект обаче настоява, че с него защитава обществения интерес, минимизира риска за общината и й дава възможност да получи социална инфраструктура срещу нула лева инвестиция.
Наблегна, че с градоустройствения план теренът още преди четвърт век е отреден за обществени нужди. В този участък е предвидено да бъде изграден „Младост – център“, в които освен бъдещата сграда, „Софийски имоти“ са предприели стъпки за построяване на спортна зала, а Кукурин смята да внесе и проект за културен център. Застрояването на това пространство според него не е презастрояване, защото е далеч от всяко друго застрояване в района.
По думите на кмета предложението е входирано преди около година и половина от частния инвеститор, и целесъобразността на предложението за публично-частно партньорство е обсъдена със собственика „Софийски имоти“ и с общината. От „Спаси София“ напомниха, че идеята е била лансирана още през 2022 г. от бившия районен кмет, ГЕРБ, ВМРО и ДБ, но после е оттеглена. А по въпроса защо предложението не е минало през ресорната комисията по архитектура, а само през тези по финанси и икономика, Кукурин прехвърли към председателя на общинския съвет, който разпределя къде да бъдат разгледани проектите.
Опозицията: Имаше и други варианти
При дебатите в комисии от опозицията резонно попитаха защо не е избран вариант, при който общината да откупи миноритарния дял от парцела на частния инвеститор. Друга гледна точка беше, че върху общинския терен би могло да бъде изместено част от строителството, подготвяно в междублоковите пространства на квартала. Чуха се гласове, че вместо административна сграда и офиси, сградата може да има и жилищни функции, каквито са актуалните потребности – за частни или общински. Още повече, че теренът е СМФ, което позволява близо 40% от сградата да е с жилищ. Друга идея беше в случай, че теренът стане общински, той да бъде превърнат в парк.
Стефан Спасов от „Спаси София“ напомни, че преди няколко месеца общинският съвет е взел решение за замяна на терен в района в „Стрелбище“, за да бъде опазен от застрояване. Разликата е в политиката, водена от местния кмет. Ако кметът на район „Триадица“ Димитър Божилов десет години води битка с инвеститора, за да опази този изцяло частен имот от застрояване, кметът на район „Младост“ вече се е примирил и дава общински терен за застрояване против волята на хората, каза Спасов. Той обяви, че макар това строителство да е законно, то не е морално – не е морално общината да създава проблеми, вместо да ги решава.
Обвинения за „гранде корупция“
След гласуването Борис Бонев от „Спаси София“ обяви, че икономическото мнозинство в СОС е приело доклад за „гранде корупция“ в „Младост“. Той заяви, че след избирането на нов главен прокурор ще внесат сигнал до него по казуса, защото „нямаме съмнение, че когато има подобен тип ситуации и материален интерес от десетки милиони евро, задължително и със сигурност има корупция“. Коментарът на Ивайло Кукурин по повод подобни обвинения е „корупцията в мое лице няма изобщо място“.
Кметът на София Васил Терзиев каза, че тепърва ще обмисля как да подходи по този казус и какви действия да предприеме. Той твърди, цитиран от БТА, че е научил за казуса от медиите, поради промяна в правилника на СОС от 2022 г., според която при вносител на доклад от районен кмет и общински съветник, не е необходимо уведомяване на Столичната община.
„Параметрите на подробния устройствен план са на максимума, което не мисля, че е в полза на квартала“, коментира зам.-кметът по градоустройство на Столичната община арх. Любо Георгиев. По думите му, ако беше на мястото на районния кмет, би намалил обема на застрояването, би предложил различен микс от функции и би преразгледал процента обезщетение, така че да се постигне максимална полза за обществения интерес. Георгиев каза още, че подробният устройствен план (ПУП) определя максималните параметри, но не задължава инвеститора да строи в пълния допустим обем. Според архитекта самият план също може да бъде променен. „Не мисля, че този ПУП отразява по най-добрия начин устойчивото развитие на квартала“, каза Георгиев.
Източник: „Капитал“
Post Comment