Херман Гьоринг още през 1946 г.: Народът може да бъде убеден да приеме войната, ако му кажат, че е нападнат
Думи, записани преди осем десетилетия в килия в Нюрнберг, отново се разпространяват широко в социалните мрежи. Причината е, че разговорът за войната, страха и общественото мнение продължава да звучи разпознаваемо и в съвременния свят.
На 18 април 1946 г., докато се намира в затвора по време на Нюрнбергския процес, един от най-високопоставените ръководители на нацистка Германия Херман Гьоринг разговаря с американския психолог Густав Гилбърт. Разговорът по-късно е публикуван в книгата на Гилбърт „Нюрнбергски дневник“.
Темата стига до отношението на обикновените хора към войната. Гьоринг заявява, че хората по принцип не желаят война, защото именно те плащат най-високата цена за нея.
По думите му обикновеният човек няма естествена причина да рискува живота си, когато най-добрият възможен резултат за него е просто да се завърне у дома жив и здрав.
Той твърди още, че това важи независимо от държавата и политическата система. Според разсъжденията му хората в Русия, Англия, Америка и Германия не желаят война, но политиката в крайна сметка се определя от управляващите.
Гилбърт възразява, че при демокрацията съществува съществена разлика, защото гражданите могат да изразят волята си чрез избраните от тях представители.
Отговорът на Гьоринг е най-често цитираната част от разговора. Смисълът му е, че дори когато хората имат политически глас, управляващите могат да спечелят подкрепата им за война, като ги убедят, че страната е под заплаха. Следващата стъпка, според него, е противниците на войната да бъдат обвинени в липса на патриотизъм и в това, че поставят държавата в опасност.
Тъкмо тази част от разговора продължава да се цитира десетилетия по-късно. Тя поставя въпроси за механизмите на военната пропаганда, ролята на страха и начина, по който общественото мнение може да бъде променяно в периоди на международно напрежение.
Важно е обаче историческият контекст да не бъде пропускан. Това не са думи на независим наблюдател или политически философ, а на един от водещите представители на нацисткия режим, който сам участва в изграждането на германската военна машина и по това време е подсъдим в Нюрнберг.
Именно затова записаният разговор представлява любопитен исторически документ. Той показва не само начина, по който Гьоринг е разсъждавал за обществото и войната след разгрома на нацистка Германия, но и един циничен възглед за това как страхът, чувството за външна заплаха и обвиненията в непатриотично поведение могат да бъдат използвани за мобилизиране на населението.
Осемдесет години по-късно думите продължават да се споделят, защото поставят въпрос, който не принадлежи само на миналото: как едно общество трябва да различава реалната опасност от политическото използване на страха и как да запази способността си да мисли критично, когато около него все по-силно се говори за война.
Post Comment