Хутите нанасят тежък удар в стомаха на американски съюзник в Близкия изток, Саудитска Арабия, и същевременно преначертава картата на световната логистика
„Групата по сандали“ нанася тежък удар в стомаха на американски съюзник в Близкия изток, Саудитска Арабия, и същевременно преначертава картата на световната логистика.
Хуситите, известни още като „Ансар Аллах“, започват като движение на йеменски шиити-зейдити в северната част на страната. Първоначално борбата им е свързана с религиозна и политическа автономия, но с всяка следваща победа амбициите им нарастват. През 2014 г. те овладяват столицата Сана, а впоследствие установяват контрол над значителни части от Северен и Западен Йемен, където живее голяма част от населението на страната.
Начело на движението стои Абдул-Малик ал-Хуси. Идеологията на организацията съчетава зейдитски шиизъм, йеменски национализъм, социална мобилизация и твърдо противопоставяне на чуждото влияние. Сред основните им противници са САЩ, Израел, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Именно сблъсъкът със Саудитска Арабия показа колко подвеждаща може да бъде чисто финансовата и технологичната оценка на една война.
През 2015 г. Рияд сформира коалиция и се намесва в конфликта в Йемен с цел да върне своите съюзници на власт. На пръв поглед резултатът изглежда предрешен. От едната страна стои една от най-богатите петролни монархии в света, снабдена с модерна западна авиация, огромни военни бюджети и съвременно въоръжение. От другата е разкъсваният от бедност Йемен, страна, в която автоматът „Калашников“ от десетилетия е почти толкова разпространен, колкото традиционното облекло.
Бърза победа обаче не последва.
Хуситите издържаха години на тежки въздушни удари, укрепиха позициите си и постепенно усвоиха използването на ракети и безпилотни летателни апарати. Така от сила, която трябваше да бъде разгромена за кратко време, те се превърнаха в противник, способен да създава директна заплаха за ключови обекти на саудитската петролна инфраструктура.
Но истинската сила на движението не се крие единствено в оръжията. Тя се крие и в географията.
Йемен се намира непосредствено до пролива Баб ел-Мандеб, една от най-важните морски теснини на планетата. През него Червено море се свързва с Аденския залив и Индийския океан. На север се намира Суецкият канал, а оттам минава един от най-кратките морски маршрути между Азия и Европа.
Това означава, че всяко сериозно нарушаване на сигурността край Йемен може да има последствия на хиляди километри разстояние.
Не е необходимо да притежаваш самолетоносачи, огромни военноморски сили или изтребители от пето поколение, за да разстроиш световната търговия. Понякога е достатъчно да създадеш толкова голям риск, че застрахователите да повишат премиите, корабособствениците да променят маршрутите си, а огромни товарни кораби да започнат да заобикалят Африка.
Точно тук се проявява парадоксът.
Една въоръжена сила от една от най-бедните държави в света получава възможност да влияе върху решенията на някои от най-големите транспортни и търговски компании на планетата. Всеки кораб, който избира по-дълъг маршрут около нос Добра надежда, означава повече време, повече гориво, по-скъп транспорт и допълнително натоварване върху глобалните вериги за доставки.
Затова Баб ел-Мандеб е много повече от точка върху картата. Той е стратегически актив.
Историята показва колко голямо значение има контролът върху подобни географски теснини. Турция контролира Босфора и Дарданелите. Египет разполага със Суецкия канал. Панама има своя канал, който е критичен за търговията между Атлантическия и Тихия океан.
Във всички тези случаи географията се превръща в икономически и политически капитал.
За Йемен съществува същият потенциал. Контролът върху крайбрежието и способността да се влияе върху сигурността в района на Баб ел-Мандеб могат постепенно да бъдат превърнати в инструмент за политическо влияние, икономически приходи и международно договаряне.
Това не означава непременно налагане на директна такса върху преминаващите кораби. Международното морско право поставя сериозни ограничения върху подобни действия. Но около един толкова важен морски маршрут могат да се развиват пристанища, логистични услуги, ремонтни центрове, снабдяване, инфраструктура и цели икономически зони.
Най-ценният ресурс обаче може да се окаже не самият пролив, а контролът върху риска.
Който е способен да увеличи или намали опасността за корабоплаването, неизбежно получава допълнителна тежест в регионалната политика.
Именно затова развитието на хуситите през последните години изглежда толкова необичайно. Първо са въоръжено движение, воюващо за планинските райони на Северен Йемен. След това превземат столицата. После издържат на военния натиск на далеч по-богат противник.
А накрая се оказват в позиция да влияят върху една от ключовите артерии на световната икономика.
Това е история за това как географията понякога може да компенсира липсата на пари, технологии и огромни армии. И как група бойци, които противниците им дълго време гледаха отвисоко като на „хора по сандали“, постепенно се превърнаха във фактор, който корабособственици, петролни монархии и световни сили вече не могат да пренебрегват.
Post Comment