И сега върви. Скачай по площадите, раздувай знаменца, крещи лозунги, вярвай, че бориш корупцията, докато ППДБ отново си пълнят джобовете
Наистина е тъжно да гледаме как едни и същи простоидиоти се редят по жълтите павета и се кълнат в поредните си кумири от ПП ДБ. Отчайващо е. Освен че са болезнено необразовани, са и болезнено наивни. И всеки път се връзват на една и съща змия, която ги лъже от десетилетия.
А бе, аланколу, ти от ПП ДБ дали поне веднъж си попитал баща си какво получи след големия протест на СДС през 1989 година. Пари дадоха ли му. Дадоха ли му работа, имот, бизнес. Стана ли поне общински съветник или депутат. Или просто продължи да затъва в кредити и ипотеки, както си затънал и ти днес. Истината е проста. Получи дебел среден пръст. И толкова. Това е било преди, това е и сега. За теб винаги е предвидена ролята на мечтателя, който вярва, че някой друг ще го спаси. Докато те, истинските играчи, си живеят в лукс и трупат пачки.
Защо става така. Защото баща ти никога не е бил част от комунистическата номенклатура, ДС или репресивния апарат. Никога не е бил от „своите“. Костов беше. Същият онзи Костов, който преди 10 ноември 1989 пишеше статии във вестник Работническо дело. После той и кръгът около него взеха всичко. Приватизацията, сделките, позициите, милионите. И днес точно тези хора са новите ти идоли, твоите ПП ДБ милионери, пред които се навеждаш със страхопочитание.
А ти какво печелиш. Абсолютно нищо. Днес ролята ти е същата като през 1989 година. Полезният идиот, който играе ролята на статист в чужда пиеса. За тях протестите са печатница за пари, а за теб са празни обещания. Кинтите отново ще отидат при Асен Василев, при Ивайло Мирчев, при техните хора, техните фирми, техните обръчи. А ти пак ще скачаш по площада, смятайки, че правиш история, докато всъщност просто участваш в поредното забогатяване на други.
Историята се повтаря, защото ти вярваш, че този път ще е различно. Но няма да е. И следващия път пак ще те викнат. Пак ще те излъжат. Пак ще ти кажат, че всичко е за България. А ти пак ще получиш едно и също нещо. Същия среден пръст, увит в нови красиви думи.
И сега върви. Скачай по площадите, раздувай знаменца, крещи лозунги, вярвай, че бориш корупцията, докато истинските печеливши отново и отново си пълнят джобовете. Така е било. Така е и днес. И нищо няма да се промени, докато ти сам не го разбереш.
Post Comment