И защо днес се вторачваме във външното?
И защо днес се вторачваме във външното? Линии, обем, кубици. Вторачваме се винаги в кусура на човека. Сякаш всички сме като една голяма уморена свекърва, която има огромна нужда да се освободи от натрупания през деня стрес и най-лесният начин за това е да оплюе някого. Абсолютно професионално. Махленската. Няма да видим хубавото.
Е, как ще го видим! Нали, ако го видим, ще трябва да признаем, че някой е направил нещо, а ние не сме. И тогава вместо да се разтоварим, ще се натоварим. И ще се ядосаме. Ще се зачервим. Пък ще започнем да търсим оправдания.
Истината е, че някак не успяхме да се научим да се радваме на живота. Дори на дребните му радости. И не се научихме да приемаме успеха на другите. Толкова ни дразни, вади ни очите. Защото вместо да се опитваме да работим и да ставаме по-добри в нещо, ние се опитваме да подражаваме на лъскавия живот на измислените герои, които ни избождат постоянно очите с демонстрациите си на щастие и успех. И е тъжно. И е смешно. И е забавно. Дори е някак мило. Макар и празно.
А би било толкова хубаво да го изпълним със смисъл. Смисълът на миналото, пречупен през сложните взаимовръзки на настоящето, който носи послание за бъдещето. Бъдеще, където ще има по малко и от нас. До един определен момент, в който материалът вече ще е друг. Вероятно някаква супер сплав. А нашите емоции ще са просто остарял фолклор.
Понякога си мисля, че наистина сме „мишки“. Дори мравки. Вселената може да ни остави да живеем, но може и да ни настъпи. И нищо няма да се промени в нейния ход. Нямаме идеи, идеали, цели. Имаме силикон, хиалурон, зависимости, обременености. Купуваме, продаваме. Злато, имоти, оръжия, съвест.
Искрено се надявам различните, изключенията, да успеят да променят хода на историята. Защото тя заприличва все повече на досаден и извратен хорър.
Автор: Веселина Петрова
Материалът И защо днес се вторачваме във външното? е публикуван за пръв път на Животът е любов.
Post Comment