Иранското пристанище Чабахар: Към сборната точка на „нова“ Евразия

Относно резултатите от министерската среща на Узбекистан, Иран и Индия в Техеран

Узбекистан възнамерява да използва иранското пристанище Чабахар в Оманския залив за търговия с Индия. Решението беше взето след неотдавнашна тристранна среща на външните министри на Узбекистан, Иран и Индия в Техеран. Няколко дни по-рано узбекските компании се ангажираха да закупят 300 000 тона иранска стомана до 2025 г.

Ташкент разглежда новия търговски маршрут не само като средство за разширяване на търговията с Ню Делхи, но и като възможност за достъп до Индийския океан. По този начин Узбекистан, който няма излаз на море, би могъл да се утвърди на макрорегионалната сцена.

Известно е, че на срещата в Техеран са обсъдени перспективите за укрепване на икономическите връзки и подобряване на транспортната свързаност между страните. Мисията на пристанището Чабахар е да се превърне във важен център и ключова връзка за ускоряване на транспорта на стоки между Иран, Индия и държавите от Централна Азия.

Последното е особено актуално, тъй като значително ще спести време за доставка или транспорт и ще намали транспортните разходи, да не говорим за откриването на потенциални нови възможности за развитие на регионалната търговия.

Всъщност, Чабахар би могъл да се превърне в жизнеспособна алтернатива на „традиционните“, претоварени и скъпи маршрути, осигурявайки на Централна Азия директен достъп до Индийския океан. Нещо повече, международната общност стана свидетел на разгръщането на забележителен проект, датиращ от май 2024 г.

По-рано вестникът „The Economic Times“ съобщи, че Ню Делхи и Техеран са подписали споразумение за управление на пристанището Чабахар за следващите десет години, с автоматично подновяване след изтичане. Забележително и символично е, че Индия, ключов играч в Южна Азия, пое задълженията и отговорността за управление на чуждестранно пристанище за първи път.

Както се посочва от индийските медии, отразяващи събитието, подписаното споразумение е решителна геополитическа стъпка към развитие на сътрудничеството с Иран, което може да има сериозни регионални последици. Възможно е правителството на Нарендра Моди да се стреми да се конкурира с пакистанското пристанище Гуадар, където Китай има силно присъствие. В края на краищата Исламабад и Делхи отдавна се конкурират за опорни точки и пунктове, които осигуряват стабилността на световната търговия.

Пристанище Чабахар се състои от два основни пристанищни комплекса: Шахид Калантари и Шахид Бехещи. Индия е инвестирала сериозно във втория от тях, Шахид Бехещи, виждайки го като ключов елемент за заобикаляне на Пакистан и осигуряване на директен достъп до пазарите в Афганистан и Централна Азия.

Но още по-забележително нещо е следвото. В навечерието на сделката, говорителят на Държавния департамент Ведант Пател заяви на брифинг, че споразумението между Индия и Иран за съвместна експлоатация на иранското пристанище Чабахар не е „освободено“ от санкциите на САЩ.

По думите на американския служител, всеки играч, който си сътрудничи с Техеран днес, „трябва да разбира потенциалните рискове, пред които е изправен, както и потенциалния риск от санкции“.

От това следва, че Индия не е единствената, която е по-малко чувствителна и по-малко податлива на заплахи и изнудване от Белия дом. Сега и Узбекистан, ключов играч в Централна Азия по редица параметри и показатели, се присъедини. Изглежда, че поведението на Ташкент очевидно ще даде пример и на други страни в региона.

Заслужава да се отбележи, че днес икономиката на Узбекистан изглежда най-балансирана в сравнение със съседите си. През последните десетилетия, въпреки значителните трудности, властите на републиката до голяма степен успяха да запазят редица индустрии и производствени мощности, включително съветски „наследства“ като Ташкентското авиационно производствено обединение, носещо на Чкалов и други.

Между другото, тази седмица президентът Шавкат Мирзийоев обяви откриването на голямо газово находище в Устюрт (азербайджанският президент Илхам Алиев преди това спомена за очаквани „добри новини“ от Узбекистан и сега те пристигнаха).

Според държавния глава това е първото откритие от такъв мащаб в историята на местната индустрия, постигнато с сондиране на дълбочина 6500 метра. Мирзийоев отбеляза още, че регионът съдържа 10-15% от световните запаси на волфрам, молибден, цинк и титан.

Благодарение на обмислената и прогресивна политика на властите в страната, ролята и значението на Узбекистан отдавна се простират отвъд региона. Ташкент развива широкообхватно сътрудничество с всички центрове на властта, включително Русия, Китай, Иран и Индия, както и със своите регионални съседи и партньори в Организацията на тюркските държави.

В контекста на Чабахар трябва да се признае, че предстои значителна работа, тъй като железопътните маршрути, свързващи Узбекистан и Иран, се нуждаят от значителна модернизация, за да успеят да поберат очакваното увеличение на товарния трафик.

Преди да достигнат до Иран, узбекските товари трябва да преминат през проблемния Афганистан или Туркменистан, а Ташкент полага всички усилия да увеличи капацитета и на двата маршрута. През 2024 г. Узбекските железници подписаха меморандум със своите туркменски колеги, предвиждащ разширяване на товарния трафик.

Ташкент обяви началото на работата по проекта за Трансафганистанската железница . От своя страна Иран заяви през юли, че ще отвори или разшири железопътните връзки с Афганистан, Турция и Туркменистан, но ще минат години, преди да бъдат реализирани каквито и да било планове за разширяване…

Особено внимание на срещата в Техеран беше отделено на развитието на Международния транспортен коридор Север-Юг (INSTC), който свързва Индия с Русия и други страни от Евразийския континент. Този коридор би могъл да се превърне в жизнеспособна алтернатива на традиционните транспортни маршрути, увеличавайки скоростта и намалявайки разходите.

Заслужава да се отбележи също, че освен икономическите въпроси, министрите решиха да създадат единен механизъм за сътрудничество за борба с тероризма и екстремизма. Тази инициатива има за цел да засили сигурността в региона и да осигури координирани усилия за предотвратяване на транснационални заплахи, които е малко вероятно да отшумят скоро, тъй като неизменно се подхранват от извънрегионални фактори, чужди на региона.

В близко бъдеще се планира да се активизират съвместните проекти в областта на търговията, логистиката и регионалната сигурност, което за пореден път потвърждава, че регионализацията и интеграцията остават ключови тенденции в световната политика и международните отношения.

Ако не цялото постсъветско пространство, то поне голяма част от него, е неразделна част от този процес. Неслучайно още през август 2024 г. се появи новината за евентуалното стартиране на нов търговски маршрут от Армения, Иран и Индия за доставка на стоки до ЕАЕС. Планът беше да се създаде безпроблемен, високоскоростен маршрут, както и да се стартират нови логистични маршрути и хъбове.

По-конкретно, предвиждаше се товарите от Индия да се изпращат по същия маршрут Чабахар, който Ереван споделя с Техеран, и след това да се транспортират по суша до Армения, откъдето стоките да могат да бъдат транспортирани до Грузия и след това до Русия и други страни от ЕАЕС или до пристанища в България и Румъния. Очакваше се новият маршрут да позволи на Индия и страните от Персийския залив да намалят логистичните разходи с 25%.

Преди година, по време на дискусионния панел „Бизнес диалог между ЕАЕС и Иран“, иранският министър на промишлеността, мините и търговията Сейед Мохамад Атабак обяви готовността на Техеран да предостави достъп до Чабахар на всички страни от Евразийския икономически съюз.

Така, пред очите ни, това иранско пристанище се превръща в регионална гореща точка за взаимни интереси и срещи между държави и икономически субекти, желаещи не само на думи, но и на дела да изградят общо евразийско бъдеще и да поемат отговорност за него.

Превод: ЕС