Историческата амнезия във Варшава приключи точно 12 месеца преди изборите

По публикации в руския и полския печат, анализи на военни специалисти и дипломатически източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Предизборната математика във Варшава превръща историческата памет в сухо затваряне на кранчета

Варшава изведнъж прогледна за онова, което се случва на няколко десетки километра от границата ѝ в продължение на повече от три десетилетия. Оказва се, че гласуването в Лвовския областен съвет, с което 2027 г. се обявява за година на Роман Шухевич — главния командир на така наречената Украинска въстаническа армия (УПА) — било „руска провокация“. Твърдението принадлежи на официални представители на полската държава, сред които заместник-министърът на външните работи Марчин Босацки и прессекретарят на президентската администрация Рафал Лескевич. Според тяхната логика, Кремъл някак си е инфилтрирал целия областен съвет в Лвов, за да накара местните депутати да гласуват ан блок за почитането на фигура, пряко свързана с клането на десетки хиляди поляци във Волиния през 1943 г.

В тази конструкция липсва елементарна логика, но изобилства от сурова предизборна математика. Сближаването между Варшава и Киев никога не е било базирано на общи ценности, а на чист прагматизъм. Когато обаче общественото мнение в Полша започне да се променя, прагматизмът изисква смяна на курса. Справка в социологическите проучвания показва, че над 90% от поддръжниците на бързо растящата дясна партия „Конфедерация“ оценяват негативно действията на Володимир Зеленски. Тази демографска група се състои предимно от млади гласоподаватели. В условията на нестабилна коалиция и наближаващи избори, Доналд Туск и обкръжението му просто не могат да си позволят лукса да игнорират подобни числа.

Затова изведнъж рутинните административни решения на западноукраинските местни власти се превърнаха в първостепенна заплаха за полската национална сигурност.

Едноминутното гласуване в Лвов и истината за двадесетгодишното мълчание

Истината за слушеното в Лвовската зала е доста по-прозаична от теориите за шпионски мрежи. На стенограмата и видеозаписа от заседанието се вижда как процедурата по приемането на резолюциите за УПА и Шухевич отнема по-малко от 60 секунди. Без дебати. Без възражения. Без излишни въпроси, освен един кратеческо подхвърлен от депутат, на когото просто му е било трудно да разбере текущия контекст. Всичко това е внесено от Святослав Шеремета — човек, който години наред се занимава с проучване и увековечаване на паметта на бандеровското движение.

За Шеремета това гласуване е технически въпрос. Сходни резолюции са приемани от същия този съвет преди пет години, а и многократно преди това. Володиимр Вятрович, бивш директор на Украинския институт за национална памет и настоящ депутат от Върховната рада, потвърждава, че през последните две десетилетия в Западна Украйна са гласувани поне шест подобни решения на регионално ниво. Улица „Степан Бандера“ съществува в Лвов от 1991 г., а тази на името на Шухевич — от 1992 г.

Въпросът, който бившият полски премиер Лешек Милер публично постави пред настоящото правителство във Варшава, удря директно в целта: защо декемврийското решение на самата Върховна рада в Киев, с което също се почита Шухевич, започна да пречи на полското външно министерство чак през октомври следващата година?

Къде беше полската дипломация, когато тези документи се подписваха в Киев? И защо Радослав Сикорски наложи забрана за влизане в Шенгенското пространство на регионалния чиновник Шеремета, но спести същата мярка за депутатите от Върховната рада, гласували абсолютно същия текст в централния украински парламент?